Причини и последствия от горските пожари

25 януари 2017

Горските пожари са едно от най-страшните природни бедствия за екоклимата. Те често са неконтролируеми, тъй като започват в диви и отдалечени местности. Макар че у нас е прието наименованието „горски пожари“, в чуждоезични източници можете да видите, че те най-често са наричани „диви пожари“ или wild firesкато имат и много поднаименования от типа на пожари сред храсти или полета. Без значение как точно ги наричаме всички видове горски пожари са еднакво опасни. Независимо от това, че те могат да бъдат различни по мащаб, трудно е да се каже понякога дали един или друг пожар е навредил повече на климата, тъй като понякога и малък пожар може да унищожи съществени за съответната екосистема зони. Горските пожари са изключително опасни поради своята необятност. Понякога стотици пожарникари не успяват с дни да се преборят със стихията. В историята има много случаи, в които националният набор от противопожарни специалисти не е достатъчен и се налага намесата на международни организации или съседни държави и съюзници.

Друга характеристика на горските пожари е, че те могат да са много бързи, както и да прескачат от една област в друга. Това ще рече, че дори и да достигне до озеленена зона с негорящи растения, огънят има свойството да я заобиколи или прескочи, насочвайки се в нова посока. Горските пожари могат да възникнат в абсолютно всяка точка на света, на всички континенти по без Антарктика. Изключително често явление са в Австралия, части на Южна Азия, щата Калифорния в САЩ и други. Дългото и сухо лято е основна предпоставка за избухването на такива пожари, но това съвсем не означава, че страните с по-влажен климат са защитени.

Четирите основни причинители

Освен че застрашава човешки животи, този вид стихия е опасна за околната среда и имуществото на хората. Горски пожари се наблюдават през цялата година, но особено често през пролетта и лятото. Специалистите са дефинирали четирите най-чести причинители на горски пожари. Най-типичният от които, са светкавиците. Други често срещани причини са – спонтанно възпламеняване, искри, породени от падащи камъни или скали, както и изригване на вулкани в някои части на света. Макар че всички тези опасности ни изглеждат много хипотетични и те не са ежедневно явление, последиците, които могат да предизвикат често са катастрофални.

Често срещано явление са и така наречените подпалвачи. Много от пожарите, предизвикани от човешка ръка, са неумишлено причинени, от изхвърлен фас, стъкло, пластмаси или от недобре загасено огнище. В много страни обаче зачестяват случаите, в които подпалвачи се подвизават напълно съзнателно, тъй като имат инвестиционен интерес към местността и това, че тя е покрита с гори, да кажем, им пречи да осъществят своите планове. Това, разбира се, важи само за страни, в които гористите местности са защитени и недосегаеми.

Свойствата на горските пожари

Горските пожари могат да бъдат ужасяващо и разрушително бедствие. Пламъците се захранват от почти всичко, когато времето е сухо. Те могат за минути или дори за секунди да заличат цели декари от полезрението  и имат средна скорост от 22.5 км/ч. Те често са по-бързи от животни и хора и се нуждаят от три неща, за да се развихрят – кислород, гориво и топлина. Това са трите съставки, които са нужни на горския пожар. При наличието на достатъчно кислород, ако наоколо има трева, храсти или дървета, огънят само ще се засилва.

Човешки и естествен фактор за избухването на горски пожари

Статистически повечето горски пожари са причинени от човешки фактор. Разбира се, това се случва с помощта на редица природни условия – топлина, суша и др. Понякога дори само слънчевата светлина е достатъчна, за да се възпламенят остатъци от човешко присъствие. Освен това при изсъхването на почвата има определени култури, които се превръщат в гориво. Вятърът разпръсква пламъците и високите температури улесняват възпламеняването на зоната. Друга честа причина за започването на горски пожар са електрическите инсталации. Често прекъснати жици или недотам добре изолирани трафопостове са източници на искра. Може да се каже, че в известна степен е по-добре, ако горският пожар избухне в близост до населено място, тъй като така има по-голяма вероятност той да бъде забелязан. В противен случай погасяването му може да отнеме седмици и мащабът на огъня прави дори и най-ефективните пожарогасители и пожарогасителни платформи безполезни.

Потушаване на огъня

Съществуват много методи горския пожар да бъде спрян от разрастване. Някои пожарникари се опитват да заличат потенциалното гориво на пожара, като покриват повърхностите със смес от вода и почва. Това обикновено само забавя огъня, а в същото време е тежък физически труд за десетки пожарникари.

Друг  по-иновативен, но парадоксален метод, е умишленото провокиране на контролирани пожари в околността. По-този начин потенциалният горивен материал бива заличен. Самият изкуствено създаден огън бива контролиран от пожарникари, снабдени с ефективни пожарогасители и маркучи. Най-често при мащабни горски пожари се използват хеликоптери, които пръскат вода и други вещества с цел да задушат пламъците.