Новини

Лято е. Време е за незабравими пътувания със семейството. А избрахте ли вече дестинацията? Ще използвате ли отново караваната, за да сбъднете мечтаната си почивка? Караваната е отличен избор през летните месеци за почивка, но е добре да бъде обезопасена срещу пожари. Това поясняват пожарникари. По думите им преди да потеглите на път с нея, е важно да сте сигурни, че сте направили всичко възможно, за да защитите себе си и близките си. Безопасността не е въпрос на случайност, а е резултат от добра подготовка.

Важно

Караваните са рискови при възникване на пожар поради комбинацията от горими материали, ограничено пространство и използване на уреди на газ или ток. Според експертите, за да се намали рискът от инциденти, трябва да се предприемат конкретни мерки за превенция. По думите им на първо място е важна редовната поддръжка на караваната. Всички газови инсталации и уреди трябва да бъдат проверявани от квалифициран техник поне веднъж годишно.

Бутилки

Газовите бутилки трябва да се съхраняват на проветриво място, далеч от източници на топлина и искри. Вентилите на бутилките трябва да се затварят, когато не се използват. Също така е важно да се проверяват електрическите кабели и инсталации, особено ако караваната е по-стара. Кабели с нарушена изолация, разклонители с голям товар или нестабилни контакти могат да предизвикат късо съединение и пожар, допълват пожарникарите. По думите много е важно също да се ограничат източниците на открит пламък. Така например при използване на газови котлони, трябва винаги да сте край тях. Никога не ги оставяйте без надзор! Свещите, ароматизатори с пламък и дори пушене вътре в караваната също би увеличило риска от пожар, допълват специалистите.

Детектор

Пожарникарите препоръчват монтирането на детектори за дим и газ в караваната. Наред с това най-малко един пожарогасител трябва да имате във вашето превозно средство.  Детекторите за дим трябва да бъдат поставени на тавана, възможно най-близо до мястото за спане, така че да сигнализират навреме при дори минимално количество дим. Газовите детектори пък е добре да бъдат монтирани ниско до пода, тъй като пропан-бутанът е по-тежък от въздуха и се движи надолу.

Вход

Близо до входа е необходимо да монтирате прахов пожарогасител. Той е добре да бъде поставен на леснодостъпно място, така че при нужда всеки член от семейството да го използва. При по-големи каравани е редно да поставите два пожарогасителя. Един отпред, а друг в задната част, допълват експерти. Важно е всички пътници да знаят къде се намират пожарогасителите и как се използват. Провеждането на кратка инструкция за действие при пожар също е наложително. Това е би могло да спаси човешки животи и то особено при пътуване с деца или хора, които не са запознати с караваната. Инструктажът ще подготви пътниците и те не биха се отдали на паника, а биха реагирали по най-бързия начин. Междувременно всички трябва да знаят къде се намират изходите, как се отключват прозорците и вратите, и къде се съхранява комплектът за първа помощ.

Без паника

Запазете спокойствие при възникване на пожар. Ако пламъците са в начален стадий, тогава бихте могли да се справите сами с гасенето. Запомнете, че в никакъв случай не трябва да се гаси мазнина с вода, тъй като това може да доведе до експлозивно разпръскване на горещата мазнина. Ако огънят не може да бъде овладян в рамките на няколко секунди, или ако вече е обхванал конструкцията, най-доброто решение е незабавна евакуация. Това съветват пожарникарите. И продължават да разясняват, че в такъв момент всички в караваната трябва бързо да я напуснат. След евакуацията незабавно потърсете чрез мобилен телефон помощ от пожарната служба. Забранено е връщането в горящата каравана за спасяване на вещи. Хората много често се втурват да събират любими книги или дрехи, а забравят, че най-голямата ценност е техният живот.  Експертите поясняват, ако в близост има други превозни средства или каравани, те също трябва да бъдат евакуирани. Причината за това действие е, защото огънят може да се разпространи бързо.

Аптечка

Тръгнете ли на дълъг път с  караваната, не забравяйте да вземете аварийна аптечка, фенерче и списък с важни телефонни номера. Примерно 112 е един от тези номера, който бихте могли да използвате. Това е единственият европейски номер за спешни повиквания, който е достъпен безплатно в ЕС и може да се използва от стационарни и мобилни телефони от България. Междувременно в случаи на задимяване или наличие на токсични газове, поставете мокра кърпа пред устата и носа си. Така ще можете да излезете навън, но няма да се нагълтате с вредни газове.

Специализирана зона

Ако възникне пожар, докато сте в специализирана зона за каравани и кемпери, най-важното е да действате бързо, спокойно и координирано. Първата ви стъпка е незабавна евакуация на всички хора от караваната. Не губете време да събирате вещи.  Помогнете на деца, възрастни или хора с намалена подвижност да излязат възможно най-бързо. Когато пожарът е в начален етап и все още е безопасно да се реагира, използвайте пожарогасителя. Насочете струята в основата на пламъка, а не в горната му част. Веднага след това сигнализирайте за помощ. Специализираните зони обикновено имат охрана или администрация – уведомете ги, за да съдействат или се свържат с пожарната. Също така алармирайте съседните къмпингуващи, за да се евакуират и да преместят превозните си средства на безопасно разстояние. Караваните често са близо една до друга и огънят може да се разпространи много бързо. След като сте извън опасност, останете на разстояние и не се връщайте обратно към горящата каравана. Ако има пострадали, оказвайте първа помощ и изчакайте пристигането на службите. Добрата подготовка и хладнокръвната реакция могат да спасят животи и да ограничат щетите при пожар в къмпинг зона.

Обучавайте служителите си как да използват пожарогасител на всеки 6 месеца. Потърсихме за мнение пожарникари и те посъветваха, че ръководителите на големи екипи би трябвало да организират обучения за пожарна безопасност два пъти в годината. По думите им обаче не всеки шеф приема съвестно тази отговорност, а именно да обучи качествено служителите си да работят с пожарогасители. Една от причините да няма редовни обучения е, че се подценява ситуацията за възможен пожар при непредвиден инцидент. Междувременно една от най-важните мерки за защита на служителите и имуществото е правилното използване на пожарогасителите в дадена сграда, поясняват експертите. По думите им обучението спомага за предотвратяване на сериозни инциденти и значително намалява риска от човешки жертви и материални щети.

Помощник

Пожарогасителят не е просто уред, а незаменим помощник в борбата с огъня, разказват пожарникари. Те от години проверяват големите сгради и следят дали всички мерки за безопасност при извънреден пожар са на лице. И поясняват, че пожарогасителят е резултат от векове натрупан човешки опит. В древността хората се борели с пожарите с вода, пясък, мокри кожи и други прости средства, допълват експертите. По думите им с разрастването на цивилизацията станало ясно, че тези методи не са достатъчни. Тези методики не успявали да бъдат ефективни при пожари с горими течности, масла или електрически уреди.  При някои от случаите използването на вода можело да доведе до по-големи проблеми и дори до разпространение на пламъците.

Откритието

През 1818 година британският изобретател Джордж Уилис прави значителна крачка в развитието на пожарогасителя, като патентова първото подобно устройство. То представлява метален цилиндър с калциев хлорид и вода. Уредът работел под налягане и можел да изпръсква течността върху пламъка, което позволявало бързо и ефективно потушаване на огъня. Това изобретение е „прародителят“ на съвременните пожарогасители. С развитието на науката и технологиите се появяват различни видове пожарогасители, съобразени с конкретни видове пожари. Водните пожарогасители са ефективни при горене на твърди материали като дърво и хартия (клас А). Праховите са универсални и могат да се използват за горими течности, газове и електрически инсталации (класове B, C и Е). Пяната се използва основно за пожари с горими течности, например горива.

Превенция

С появата на пожарогасителите дошла и необходимостта да се обучават хората как да ги ползват. В началото с тях боравели само пожарникарите. Но постепенно те навлезли във всекидневието на хората и станали задължителни за големите сгради. По този начин се наложило експерти да започнат да обучават живущите и работещите в дадена сграда как да ползват пожарогаистелите. Обучението на служителите трябва да бъде систематично и да включва както теоретична, така и практическа част, поясняват експертите. По думите им с теоретичната част се запознават с различните видове пожарогасители, видовете пожари и основните принципи на пожарогасенето. Това включва и запознаване с класификацията на пожарите – А (твърди вещества), B (течности), C (газове), E (електрически съоръжения). Обучаващите се трябва да разбират кога и кой тип пожарогасител е подходящ за конкретната ситуация и как да избегнат рискове при употребата му. Например при късо съединение или пожар, причинен от развален контакт не бива да се излива вода към работещи уреди или включени в електрическата верига. Преди да се използва пожарогасител е добре да се провери дали електричеството е преустановено, разясняват специалистите. 

Практиката

Практическата част е много важна. Без нея няма как служителите да натрупат нужната им увереност за ползване на пожарогасител. Първо се издърпва предпазния щифт, след това се насочва дюзата към основата на пламъка. Готови сте да натиснете дръжката за разпръскване и почистване на огнището с насочена струя, докато пожарът бъде изцяло потушен. Това е практическата част, която е подходяща и лесна за запомняне и прилагане при спешни ситуации. Тези няколко стъпки е добре да бъдат упражненявани от служителите и всеки да е опитал да работи с пожарогасител. С цел по-голяма ефективност в някои институции и екипи се определят до трима отговорници по реакция при пожар. Така тези служители се обучават два пъти в годината и знаят как да използват пожарогасител. При нужда реагират мигновено в офиса.

Инструктаж

Междувременно е много важно не само да се знае как да се използва пожарогасителя, но и как служителите да реагират и как да се спасят при пожар. Те трябва да бъдат инструктирани да не предприемат действия, които биха ги изложили на опасност. Например добре е хората от сградата, офис, институция  първо да преценят дали могат да гасят пожара безопасно сами. Един от отговорниците е добре да използва пожарогасителя, а другите бързо да сигнализират на тел. 112.  Не бива да се използва неподходящ вид пожарогасител, като например воден върху електроуреди под напрежение, тъй като това може да доведе до токов удар или разпространение на огъня.

Нормативна база

В България нормативните разпоредби за пожарна безопасност изискват работодателят да организира обучения и инструктажи за пожарогасене и безопасност. Препоръчително е това обучение да се провежда поне веднъж на шест месеца, за да се поддържа навикът и увереността на служителите при евентуална пожарна ситуация. Наред с това е важно да се поддържа регистър на проведените обучения. Редовното обучение не само повишава уменията и готовността на служителите, но и изгражда култура на отговорност и сътрудничество в организацията. Когато всеки знае какво да прави при пожар, рискът от паника намалява и реакцията е по-бърза и ефективна. Подлежат на редовна проверка от пожарните експерти някои от важните сгради в дадена община. Така например образователните учреждения. Това са училища, детски градини, университети и други учебни заведения, където ежедневно се събират голям брой деца и младежи, чиято безопасност е приоритет. Редовно се проверява регистъра за обучения на болници, поликлиники, медицински центрове. Не се забравят и социалните заведения, и домове за възрастни, и хора с увреждания. Пожарникарите обследват още общинските администрации, търговските и офис сгради. Много внимателно правят проверки в производствените предприятия и в складовете. Хотели и места за настаняване също са в обсега за проверки, допълват експертите. По думите им във всички тези обекти законодателството изисква регулярни обучения и инструктажи по пожарна безопасност, включително и практическо обучение за работа с пожарогасител. Това гарантира, че в случай на пожар служителите ще могат да реагират адекватно, да използват пожарогасителите правилно и да окажат помощ при евакуацията.

Пожарогасителят би бил по-ефективен, ако е поставен на специална стойка. Това поясняват пожарникари. По думите им дори най-добрият пожарогасител би бил безполезен, ако не е правилно поставен. Именно затова стойката или монтажното място на уреда имат съществена роля в цялостната противопожарна защита на едно помещение. Според специалистите много често хората допускат грешки при поставяне на стойката. По думите им на пръв поглед закрепването на стойката на стената е лесно, но всъщност изисква определени тънкости. В практиката често се допускат грешки, които могат да струват време, а при пожар всяка секунда е решаваща, допълват пожарникари. Те очертаха трите най-често срещани грешки при поставяне на стойка за пожарогасител. Посъветваха как да ги избегнете.

Първо

Първата сериозна грешка е поставянето на стойката в трудно достъпно или скрито място. Много хора инстинктивно се опитват да скрият пожарогасителя. Според специалистите често гражданите не харесват висящия на стената пожарогасител. И това ги кара да го крият. Но по този начин бихте могли да изложите на риск вашия живот и този на близките ви, разясняват експертите.  По думите им пожарогасителят трябва да е на видимо място, така че всеки да го забележи веднага в случай на нужда.

Скрит

Основната грешка е да се крие пожарогасителя. Понякога хората го скриват зад врата, завеса, мебели или в шкаф, поясняват специалистите. Допълват, че така поставен и то без обозначение е равносилно на това да го няма. Според стандартите, уредът трябва да бъде разположен на видима височина – обикновено между един и метър и половина от пода до дръжката. Добре е да е на свободно достъпна локация, обозначена с ясен и четим знак. В бизнес и обществени сгради това е задължително изискване. Стойките, които позволяват лесен достъп и стабилно фиксиране, са най-подходящи за целта – те трябва да издържат тежестта на уреда и да не позволяват неволно изместване. Преносимите подови стойки също трябва да бъдат разположени така, че да не се препъва човек в тях, но същевременно да се виждат.

Второ

Втората честа грешка е монтирането на стойката в зона с неподходящ микроклимат. Това включва прекалено влажни или прашни помещения. Би могло пожарогасителите да са изложени на атмосферни условия, близо до източници на силна топлина или корозивни агенти. Пример за това е монтиране на пожарогасителна стойка директно до бойлер, котле или отоплително тяло, което излъчва постоянна топлина. Друг пример е външна стена на сграда, където уредът е подложен на температурни колебания, дъжд, прах или сняг. Всички тези условия водят до по-бързо износване на самия пожарогасител. Наред с това повишен риск от корозия, загуба на налягане или повреда на заключващия механизъм, разясняват експертите. По думите им  същото важи и за самата стойка. Тя може да ръждяса, да се разхлаби или дори да се откърти при нужда от спешно използване на уреда. Затова при избор на място трябва да се вземат предвид климатичните условия и средата. Вътрешните стойки трябва да бъдат далеч от нагреватели, вентилационни отвори и силни вибрации.

Трето

Третата и често подценявана грешка е липсата на ясно обозначение и обучение за употреба. Дори когато стойката е поставена на правилното място и в правилната среда, ако няма ясно обозначение с табела или знак, ефективността ѝ намалява. Законодателството и стандартите в България, изискват всяко средство за първоначално гасене на пожар да бъде обозначено с международен символ. Това е червена табела с бял знак. Без това указание, в кризисна ситуация човек може да не разпознае или забележи навреме къде се намира пожарогасителят. Освен това, дори най-добрата стойка и перфектният уред са безполезни, ако хората около тях не знаят как да действат. Именно затова редица фирми провеждат кратки обучения или инструктажи, в които се включва и демонстрация. Най-често тя е на темата -  как се сваля уред от стойката, как се използва и какво да се прави след гасене. Последният съвет важи не само за офиси и обществени сгради, но и за домакинства и особено, когато стойката е монтирана на нетипично място. Такова например може да е мазе, гараж или двор. Допълнително объркване може да създаде поставянето на пожарогасителя прекалено високо или твърде ниско, поясняват експертите. Според тях стойката трябва да бъде така позиционирана, че дори дете или възрастен човек да могат бързо да достигнат и боравят с уреда.

Инвестиция

Инвестицията в качествена стойка и внимателният ѝ монтаж не са просто административно задължение, а са мярка за отговорност, която всеки собственик на обект би трябвало да приеме сериозно. Стойките за пожарогасители не са просто аксесоар или елемент от интериора. Те имат съществена роля в гарантирането на бърз и безопасен достъп до уреда в случай на инцидент. Поставянето на пожарогасител директно на пода крие редица рискове. Така може лесно да бъде преместен, съборен или повреден. Наред с това, при липса на фиксирана стойка, вероятността уредът да бъде преместен и забравен на неподходящо място се увеличава значително. Стойката осигурява ясно дефинирана и постоянно достъпна позиция за пожарогасителя, което е от ключово значение при евакуация или гасене на пожар.

Видове

Междувременно основните видове стойки включват стенни конзоли, подови стойки и комбинирани шкафове със стойки. Стенните стойки се монтират директно на вертикални повърхности и са подходящи за вътрешни помещения с ограничено пространство. Те държат уреда на определена височина и предотвратяват разместване. Подовите стойки са предпочитани за по-големи пространства, както и за места, където монтажът на стена не е възможен – например в производствени халета или складове. Някои подови стойки предлагат възможност за преместване, но същевременно осигуряват стабилност. Комбинираните шкафове със стойки се използват за външни зони или специални помещения, където пожарогасителят трябва да бъде защитен от атмосферни влияния, прах или механични повреди.

Пет пожарогасителя трябва да има в един театър, за да бъдат обезопасени основните му помещения. Това разясняват пожарни специалисти. По думите им в момента правилата гласят, че трябва да има по един пожарогасител на всеки 200 квадратни метра площ. Театралните сгради включват сцена, зрителна зала, гримьорни, технически помещения и складове, допълват експертите. И продължават да разясняват, че общата площ за защита от пожар понякога е около или повече от 1000 квадратни метра. По тази причина най-малко пет пожарогасителя са задължителни. Така се създава по-добра сигурност за хората, поясняват пожарникари. По думите им броят на пожарогасителите дори може да бъде по-голям и разпределен стратегически според риска във всяка зона.

Фоайета и сцена 

На първо място е добре да бъдат защитени коридорите и фоайетата. Там бихте могли да поставите и повече от един пожарогасители. В тези зони има натоварен поток от хора. На това място би трябвало да защитите посетителите максимално. Втората важна зона за обезопасяване е сцената с декорите й. Често те се произвеждат от леснозапалими материали – текстил, дърво, хартия. Там се използва още електрооборудване с висока мощност. Добре е да изберете такъв модел пожарогасител, че да не оставя следи и да не повреди чувствителната техника. Осветителни пултове, прожектори и звукови системи изискват защита от точно такъв тип пожарогасител. Той може да ограничи разпространението на огъня преди да обхване сцената и конструкциите. Не на последно място трябва да помислите и за обезопасяване на складовите помещения. В тях се съхраняват материали за декори, бои, лепила и други химикали. Подходящ за тях е голям пожарогасител, поставен на видимо и леснодостъпно място, със стабилна стойка, за да може бързо да се използва.

Аварийните изходи

Петият пожарогасител трябва да бъде разположен до аварийните изходи и евакуационните пътеки. Така ще осигурите възможност за бърза реакция при блокиран път от дим или огън. Така хората могат да освободят коридора и да напуснат сградата безопасно. Междувременно всичките пет пожарогасителя, разпределени разумно и поддържани регулярно, изграждат базата за надеждна противопожарна защита в театъра. За по-висока сигурност могат да се добавят допълнителни уреди в зависимост от архитектурата на сградата и спецификата на представленията. Но дори най-добрият план няма да бъде ефективен без редовна проверка на техниката и няма обучен персонал, допълват експертите. По думите им пожарогасителите трябва да се проверяват всеки месец и поне веднъж годишно да минават на професионален технически преглед. 

Видове

Стана ви вече ясно, защо най-малко пет са необходимите пожарогасители за театър. Това е пространство, в което има много рискови зони. В театъра се използват множество сценични материали, мощно осветление, електрическо оборудване и понякога дори огнени или димни ефекти. Всичко това създава повишен риск от пожар, затова противопожарната защита трябва да бъде планирана внимателно. Един от основните елементи на тази защита е наличието на правилно подбрани и разположени пожарогасители. Ето кои са петте вида пожарогасители, които са нужни за всеки театър, за да осигури безопасността както на артистите и персонала, така и на зрителите.

Важно!!!

Важно е да се отбележи, че за максимална ефективност е добре да се използват различни видове пожарогасители, в зависимост от типа помещения и потенциалните източници на пожар. Комбинацията от прахови, водни, въглеродни и понякога пяна пожарогасители позволява адекватна реакция при различни сценарии. Например биха били бързо предотвратени ситуации като от технически неизправности до възпламеняване на декори или материали в склада. Изборът на правилния пожарогасител не трябва да бъде случаен. Той трябва да се прави според средата, съдържанието на помещението и наличната електроинсталация. Именно този гъвкав подход, съчетан със спазване на изискванията за разстояния гарантира цялостна противопожарна сигурност в една театрална сграда.

Прахов

Първият и най-универсален избор е праховият пожарогасител. Той е подходящ за гасене на пожари от клас A, B и C – тоест твърди материали като дърво и плат, течности като бои и разредители, и дори газове. Праховият пожарогасител е незаменим в коридорите, фоайетата и основните зали на театъра, където може да се стигне до пожар от електроуреди или случайно възникнало пламъче. Препоръчва се да има поне два такива уреда, разположени до входовете и изходите на сградата, за да са леснодостъпни при евакуация.

Въглероден

Вторият необходим вид е CO₂ (въглероден диоксид) пожарогасител. Той е специално предназначен за гасене на пожари, причинени от електрическо оборудване. Тъй като в театъра се използват мощни прожектори, аудио и видео техника, пултове за управление и много кабели, CO₂ пожарогасителите са задължителни зад сцената, в техническите помещения и близо до електрическите табла. Те не оставят остатъци след гасене и не повреждат електроника, което ги прави най-подходящи за тези зони.

Воден

Третият важен пожарогасител е водният с добавка. Той е особено ефективен при гасене на текстил, декори и дървени конструкции – всичко, което е често срещано по сцената и в гримьорните. За разлика от обикновената вода, водният пожарогасител с добавка е подобрен за по-бързо проникване в материала и по-добра ефективност. Един такъв уред, разположен непосредствено зад сцената или до страничните входове към нея, би могъл да спре бързо развиващ се пламък.

Запалимо

Четвъртият пожарогасител трябва да бъде прахов, но със специална устойчивост за складови условия. Театралните складове често съдържат бои, лепила, строителни материали и запалими продукти, използвани при изграждането на декори. Там рискът от инцидент е висок и понякога дълго остава незабелязан. Праховият пожарогасител трябва да бъде поставен на видно място в склада и редовно проверяван. Петият и финален пожарогасител е този, който трябва да се намира до аварийните изходи. Макар и да не се използва често, именно той може да бъде решаващ при евакуация. Понякога огънят може да блокира основните пътеки, а поставен в близост до изхода пожарогасител дава възможност на персонала или дори зрител да се справи с огнището и да освободи пътя. Обикновено и тук се използва прахов тип, заради неговата универсалност.