Само този, който се е сблъсквал лице в лице с пожара знае какво наистина представлява той . За жалост повечето от нас стават предпазливи едва, след като са били потърпевши. Чак тогава се осъзнава нуждата от някои прости неща, които е редно всеки от нас да има в дома си. В повечето случаи водата не е достатъчна за погасяване на възникнал пожар. Ето тогава осъзнаваме реалната необходимост от пожарогасител. Не винаги можем да предвидим и предотвратим появата на пожар. Но винаги трябва да сме подготвени и да знаем как да реагираме.
В тази статия решихме да ви представим срещата с огъня от първо лице. За да можем да си представим какво всъщност коства на всички избрали професията пожарникар. Разказа на един българин, избрал да служи в името на хората, избрал да вижда страшните неща на живота, избрал да рискува дори собствения си живот, ще ни пренесе в реалния свят на пожарите и може би ще ни замисли, за това как малко отговорност от всеки е достатъчна, за да се избегнат големи трагедии. Разказва един българдин от Стражица, който избира тази професия без да мисли за това колко часове безсъние го чакат и колко пъти няма да е със семейството си, за да помага. Един Човек с главно „Ч” с инициали С. Б. Ц. Инициали зад които стоят имена, имена,които се заменят с думите „синко”, „скъпи”, „татко”.. Ето и разказа, който С.Ц. сподели за читателите:
„ Решението да стана огнеборец взех спонтанно. Бях останал без работа и разбрах, че в местната служба търсят хора и реших да кандидатствам. Няколко дни по- късно ми се обадиха, че има събеседване, на което трябва да присъствам.
Интересното при мен е, че докато чаках резултатите от събеседването, взех участие в потушаването на пожар. Когато видях, че близо до моя дом има голям пожар, без колебание се затичах към горящия плевник. Огнеборците не бяха дошли, но заедно с един мъж се качихме на покрива на къщата, за да я спасим от огъня. Счупихме няколко цигли и останахме да помогнем на вече дошлите пожарникари. Оказа се, че нашите бързи и своевременни действия са спасили къщата на хората. Без да знам, че някога ще стана пожарникар, дългът ме зовеше да помогна на хората в нужда.
След няколко медицински изследвания, трепети и вълнения преминах към физически, психически и психологически изпити.
Физическият изпит не беше много лек, но аз се бях подготвил добре. Трябваше да бягаме, хвърляме гюле, осморка, прескачаме тараба, скачаме от място и други не леки упражнения. Всички, които успяха да покрият нужните нормативи преминаха към следващият етап- психологически тест в Плевен- до там стигнахме едва четирима човека. След цял ден на писмен и устен изпит и два или може би три месеца в чакане на резултатите, ми съобщиха, че и този изпит бе успешен.
Постъпих в службата и ме изпратиха на школа в град Варна за 6 месеца. Там заедно с другите мои бъдещи колеги успешно усвоявахме знанията на трудната професия. Теоретични и практични- всякакви по вид упражнения само и само да станем добри професионалисти. След успешното ми завършване на 6-месечния курс във Варна се върнах в службата готов за работа. В продължение на 1 година помагах на колегите си и навлизах в реалната обстановка на доскоро теоретично учените ситуации. След няколко пожара бях готов истински да се боря с огъня. Точно в тази година, в която се подготвях да стана огнеборец, имаше изключително много горски пожари. Бяха толкова много, че почти не се прибирах вкъщи. Докато тръгна от службата ми се обаждаха пак да се връщам- беше тежко и изморително за един нов пожарникар.
Отговорността на работата
Работата на пожарникаря е много отговорна, той не се изправя само срещу пожарите, а и срещу бедствия и катастрофи. Решенията, които се вземат трябва да са бързи и безопасни- да не се застрашава живота на никого. Често се случва да се спасяват и животни, сгради и селища.
Всеки пожар е различен сам по себе си и носи своите последствия. Няма единна формула за гасене на пожар. План за действие се прави, когато се види самия пожар и възможностите за справяне с него. При възникването на пожар инстиктивно хората бягат от огъня, а пожарникарите се доближават възможно най- близко, за да го потушат. Но това доближаване крие и своите рискове- обгазяване, изгаряне, топлинно облъчване, ударна вълна от взрив, падане на изгорели предмети и други.
От няколко години има промени в закона- обединиха двете служби- пожарната и гражданска защита. Преди службата се казваше „Пожарна безопасност и спасяване“, а сега, след обединението, „Пожарна безопасност и защита на населението“. След тази промяна се разшири и функцията на пожарникаря. Сега гасим пожари, обезопасяваме сгради, спасяваме хора при катастрофи и бедствия, спасяваме животни, през тежките зими помагаме на авариралите хора в автомобилите им, съдействаме на лекарите от спешните центрове да достигнат до своите пациенти, оказваме помощ на възрастни хора в нужда. В зависимост от ситуацията, огнеборците имат специална екипировка за предотвратяване на нежелани последствия – топлоотразяващи костюми, химически костюми (при разливане на химически вещества), кислороден апарат, каска, колан, киркобрадва, въжета, лостове, хидравлични ножици, резачка за отстраняване на дървени материали, крик за разпъване на коли, възглавници за повдигане на автомобили или хора.
С напредването във времето и пожарната техника се усъвършенства. С новите пожарни автомобили се работи лесно, но все пак хората, които ги управляват са най- важните. Всяка година екипите преминават обучения и имат изпити. Организират се и състезания между службите за техните физически умения. Всяка районна служба си сформира отбор и в рамките на един ден всички служби премерват сили. Пожарникарите се запознават с новите техники и начини на работа като преминават обучение в центъра за специализация и професионална подготовка по пожарна безопасност и спасяване (ЦСПП по ПБС) в град Варна. И в нашата професия както във всяка друга има и специализация, например: пожарникар, пожарникар по ДПК, водач на специален автомобил, водач на специален автомобил и пожарникар и други.
Аз съм водач на специален автомобил и пожарникар. Не е лесна работата, която правя и отговорността, която нося. След постъпване на обаждане за пожар в службата, заедно с моите колеги, трябва да потеглим с пожарния автомобил и по най- бързия начин да достигнем до източника на пожара. Началникът на дежурната смяна прави разузнаване, а ние, огнеборците, подготвяме автомобила за гасене на пожара. Обезопасяваме мястото и спасяваме хора и животни, ако не са успели да избягат. Като се уверим, че в горящият огън няма никой, започваме ограничаване на пожара- да не се разпространяват пламъците на около, локализиране- установяване на източника на огъня и гасене на пожара. След като пожара е потушен оставаме на място, за да сме сигурни, че пожара няма да се възобнови на ново.
Тежка е съдбата на пострадалите от пожар. За 20 години служба съм видял много изгорели къщи и за жалост няколко изгорели човека. Пожарникарите не се изправят само срещу горящи пламъци, ставали сме свидетели и на тежки катастрофи. Трябва да се внимава, когато се шофира, защото миг невнимание може да отнеме нечий живот. Жалко е, колко млади хора намират смъртта на пътя. Купчина смачкана ламарина и някой младеж между тях. Колкото и години да минават в служба, не може да останеш безчувствен пред страдащите. Често, когато пристигнем на произшествие, виждаме тъгата в очите на хората и борбата им за живот. Помагаме на лекарите да им окажат помощ, но понякога се налага да им помогнем да приберат тленните останки на жертвите. По българските пътища минават многобройни камиони, каращи най- различни стоки и вещества. Шофьорите на опасни товари спазват стриктни правила, но все пак се случват инциденти. Ние се отнасяме към тези товари по специфичен начин, защото не всички вещества се гасят (заливат) с вода, а има и такива, които се гасят с пяна или химичен разтвор. Има и случки, в които разлятото вещество се засипва с даден вид препарати, за да се неутрализира реакцията му.
Като част от обществото и в служба на народа ние имаме задължение да помагаме на хората дори и когато не сме на работа. Не веднъж ми се е случвало да съобщавам пръв за пожар или някаква катастрофа, на която съм ставал свидетел. Постоянно казвам да се внимава с леснозапалимите материали, защото на огъня са му нужни само три неща, за да започне- вещество за горене, кислород и източник на запалване. Цигарата, колкото и малка да е тя, може да заличи горски масиви за минимално време. Случвало се е да изгори цяла къща от зарядно за телефон. Има много случки на пожари, чиито източници са породени от небрежието и невниманието на хората. Трябва да бъдем бдителни и внимателни, огъня не е за игра! Забравени свещи вкъщи, хвърляне на фасове навсякъде навън, неизправна електрическа инсталация, неизгасен огън на излет- тези случки могат да имат големи последствия след себе си. Трябва да се научим на добри навици и отговорност. „
Статистиката показва, че в България през последното десетилетие от пожари са засегнати средно над 110 хил. декара горски насаждания годишно. Само 5% от горските пожари през изминалата 2016 година са възникнали по естествени причини – например от мълнии. Излишно е да се споменават финансовите загуби. Излишно е да говорим за изгубени животи и домове. Достатъчно е да наблегнем върху собствената си отговорност и призив към всички хора да бъдат по-внимателни, дори и в ежедневните си занимания и навици.