Предназначение:
Съвременните системи за пожароизвестяване представляват сложен комплекс от технически средства за своевременно откриване на възникнал пожар, съобщаване за локализацията и разпространението му и сигнализация за управление на инженерните системи. Пожароизвестителната система (ПИС) е автоматична система, чието предназначение е да открива пожар в началния стадий на развитието му, да изработи алармена сигнализация за евакуация на намиращите се в обекта хора, да изпрати сигнали за пожарна тревога и предупреждение към дистанционен център и да задейства пожарогасителна инсталация. С помощта на пожароизвестителните системи пожарите се откриват в началния стадии на своето развитие, което дава възможност за:
- загасяване на пожара с подръчни средства без намесата на противопожарните органи, преди пожара да се е развил на голяма площ и да е нанесъл значителни щети;
- безопасна евакуация на хора и ценности от застрашените от пожара помещения.
Елементи на пожароизвестителните системи:
Приемни елементи – приемат информация от обкръжаващата среда (входни параметри). Те са два вида: автоматични (детектори) и ръчни (ръчни пожароизвестители). Детекторите реагират на някои от съпровождащите пожара физикохимични явления (температура, дим, пламък) и ги преобразуват в електрически сигнал, а ръчните пожароизвестители дават възможност за механично задействане на системата от човек. Междинни елементи – преработват, анализират и коригират постъпилата от приемните елементи информация. Тези елементи обикновено се намират в самите устройства.
Изпълнителни елементи – преобразуват електрическите сигнали, изпратени от междинните елементи, в неелектрическа енергия.
Контролни панели:
Контролният панел (пожарна централа) е съставна част на пожароизвестителните системи, чието предназначение е да захранва и контролира работата на останалите елементи на системата. Той получава и обработва сигнали от пожароизвестителните устройства, установява работните режими на системата, задейства звукови и светлинни сигнализации, а също така може да информира за аларма дистанционен център и да съхранява информация за настъпилите събития. Централният панел (пожарна централа на ПИС осигурява предалармена сигнализация (първа степен - само от панела) при достигане на определено ниво на задимяване или температура в контролираните помещения и зони и съответно същинска аларма за пожар (втора степен - от панела и алармените елементи) при задействане на повече от един автоматичен пожароизвестител, респективно – счупване стъклото на ръчен пожароизвестител за незабавно действие. Чрез вградените в централния панел алармени изходи и програмируеми релейни контакти и изнесените в пожарния кръг адресируеми контролери, системата има възможност да управлява други системи, устройства и агрегати в обекта .
При аларма е предвидено да се подава сигнал към системата за контрол на достъп за освобождаване на турникетите през адресен модул с релеен изход.
Чрез специализиран софтуер, контролният панел може да бъде конфигуриран да реагира по определен начин и да изпълнява специфични функции при настъпили събития.
Контролният панел се захранва от променливотоковата мрежа, но се изисква и резервно захранване, което осигурява работата на системата при спиране на електричеството. Най-често то се осигурява чрез два броя акумулаторни батерии 12V. Допълнителното захранване може да бъде в самия панел или да бъде конфигурирано като самостоятелен блок, което е подходящо най-вече при по-големи системи със значителна обща консумация. При работа с контролния панел се задават до 4 нива на достъп, даващи различни права на отделните оператори да контролират, конфигурират и да променят настройките на системата. Ниво на достъп 1 е с най-малки права, а в ниво 4 са разрешени всички възможни операции. Влизането в дадено ниво се осигурява чрез парола, която би следвало да е различна за отделните нива, ако различни оператори имат право да работят със системата.
След обработка на сигналите от устройствата в системата чрез зададени алгоритми, пожарната централа изработва индикация за състоянието на ПИС. Според стандарта EN54 сканирането, обработката на сигналите и вземането на решение за изработка на алармена сигнализация за пожар трябва да се осъществява за не повече от 10 секунди. Възможни са следните режими на работа на системата:
- Нормално състояние (Normal/Quiescent condition)
- Пожар (Fire)
- Повреда (Fault)
- Изключване на устройства/функции (Disablement)
- Проверка (Test)
- Пожарната централа може да бъде и в комбинация от два режима, с изключение на първия. Режимите се отбелязват чрез светлинни индикатори в зелен („Нормално състояние”), червен („Пожар”) или жълт цвят („Повреда”), придружени с кратък текст срещу тях за отделните състояния.
- При режими „Пожар” и „Повреда” се включва звукова сигнализация, която може да произлиза от самия панел (от вграден зумер) или от включени в системата сирени/пожарни звънци. Тя може да бъде една и съща за пожар и техническа неизправност.
Ако към системата са включени строб/флаш лампи, те също се задействат. Звуковите и светлинни устройства може да се изключат чрез съответният бутон за затихване, който става активен след влизане в някое от нивата на достъп.
За контролни панели, поддържащи светлинна индикация на зони, върху панела се посочва чрез LED индикатори зоната/зоните в алармен режим. Ако пожарната централа разполага с дисплей, на него текстово се обозначават зоните в аларма. От режим „Пожар” панелът преминава отново в нормално състояние след задаване на функцията “Reset”, което става най-често чрез бутон активен в ниво на достъп 2.
Контролният панел може да изпраща сигнали за пожарна тревога към изнесен за обекта пункт – оперативен център или Пожарната служба. Това се осъществява чрез различни допълнителни устройства – дайлър, модем или Ethernet модул. Тези устройства използват различни методи за предаване на данни - дайлърът и модемът използват телефонна линия, а Ethernet модула – локална компютърна мрежа или Интернет.
С цел проверка на системата при получен алармен сигнал – дали наистина съществува пожар или повреда или е налице фалшиво сработване, съществува опция за определени подрежими – времезакъснение и потвърждаване на алармен сигнал.
При подрежим „Време закъснение” се забавя преминаването на системата в режим „Пожар”, като се задава време за проверка на системата и чак след това се включва звукова и светлинна сигнализация. При установен пожар, сигнализацията може да се активира от човек чрез натискането на ръчен пожароизвестител или влизане в най-ниското ниво на достъп.
Подрежим „Потвърждаване на алармен сигнал” дава възможност сработването на даден детектор в системата да бъде потвърдено от същия или друг детектор в зоната и едва тогава ПИС да обяви тревога. Този подрежим е възможен и при метода „крос зониране” (кръстосване на две кабелни линии с детектори), при който в режим „Пожар” се преминава след едновременното или в рамките на определен интервал сработване на устройства от двете линии.
Редуцирането на фалшивите сработвания е възможно и с използването на „дневен” и „нощен” режими на работа, чрез които на детекторите в системата се задава различна чувствителност в двата подрежима. При дневен режим детекторите са с по-ниска чувствителност, отколкото в нощен, тъй като множество извършвани през деня дейности могат да предизвикват невалидни алармени сигнали.
Съвременните контролни панели притежават разнобразни характеристики, някои от които са задължителни за всички. Задаването на различни опции е един от основните фактори, които правят пожарните централи подходящи за използване в различни по предназначение и размер обекти, а също така са основното средство за повишаване конкурентоспособността им.
Вградените в централния панел програмируеми релейни контакти и изнесените по пожарния кръг адресируеми релейни модули осигуряват управление и комутация на главни ел.табла, климатични и вентилационни машини, като и други агрегати в сградата (централно и локално) в съответствие с изискванията на Наредба №Із-1971 за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Типове пожароизвестителни системи:
Различават се два основни типа системи за пожароизвестяване: конвенционални и адресируеми.
Конвенционални системи – кабелната линия излиза от контролния панел и завършва с краен (end of line) елемент, най-често резистор. В продължение на кабелната линия се свързват детектори и ръчни пожароизвестители. Организираните по този начин линии се наричат конвенционални зони (conventional zones).
Понятието "зона", поради което се налага неговото по-подробно разяснение. В много обекти откриването от ПИС на пожар води до няколко последствия, например евакуация на намиращите се в обекта хора, започване на гасене и други действия, които е много важно да бъдат добре координирани. Ако обектът се раздели на подходящ брой подобекти, е много по-лесно и ефективно осъществяването на тези дейности, поради което в пожароизвестяването се е наложила практиката на т.нар. "зониране". Най-общо дефинирано, зоната е част от охранявания обект, индикацията за пожар в която е различна от тази за пожар в останалата част от обекта (останалите зони на обекта).
Пожароизвестителна зона при адресируеми системи представляват логическо обединение на автоматични и ръчни адресируеми пожароизвестители, физически разположени на произволно място на пожароизвестителните контури.
Пожароизвестителен контур е съвкупност от автоматични и ръчни адресируеми пожароизвестители, входно-изходни устройства и адресируеми изпълнителни устройства, физически свързани посредством двупроводна връзка.
Адресируеми системи (аналогови)– кабелната линия, на която са разположени различните устройства, започва от контролния панел и се връща в него. Линиите на адресируемите системи се наричат кръгове или контури (на англ. loops). Дават възможност за пълно разпознаване на всяко монтирано на кръга устройство по индивидуалния адрес, който то притежава, в което се състои и основното преимущество на тези системи.
Адресируемите системи позволяват точно локализиране и бързо откриване на мястото на пожара по индивидуалния адрес на активираното устройство;
- движението на информацията е двупосочно - от контролния панел към известителните/сигнализиращи устройства и обратно. Наред с другите предимства, като непрекъснато следене състоянието на всяко устройство, това позволява и работоспособност на линията при повреда на кабела, за разлика от конвенционалните системи;
- позволяват намаляване на дължината на кабелите, необходими за изграждане на системата, използват по-малки и оптимални дължини на кабелите, за разлика от конвенционалните системи;
-съхраняват информация за състоянието на адресируемите устройства и настъпилите събития в системата;
- дават възможност за изграждане на разклонения към кръга, в които могат да се използват и конвенционални устройства – това става чрез приложението на адресируеми модули и така допълнително се спестяват кабели;
Наименованието "аналогови" идва от факта, че при системите от този тип, от детекторите може да се получават не две, а множество стойности, характеризиращи контролирания параметър - напр. на температурата или % на съдържание на димните частици. Тези стойности могат да се обработват в съответствие със заложените алгоритми от микропроцесора на УУИ, което от своя страна позволява да се постигне значително намаляване на нивото на лъжливите сработвания.
Съществува многообразие в броя и характера на сигналите, изработвани от аналогови ПИ, най-често срещаните : нормално състояние, необходимост от поддръжка, повреда, аналогова стойност на контролирания параметър, предварителна аларма, (при газовите детекторите до три нива), липса на детектор.
При пренасяне на цифрови сигнали, информацията за състоянието на устройството не се предава към УУИ като аналогов сигнал, а се преобразува в цифров вид.
В подобен вид е и информацията в обратна посока - напр. за промяна на чувствителността на ПИ, за управление на различно звучене на алармен сигнализатор или за управление на функции на други изходни устройства. Интелигентните системи имат възможност за едновременна и непрекъсната обработка на множество сигнали, като се отчитат максимален брой характеристики на сигнала (енергия, амплитуда, скорост на промяна и др.).