Изпитването се провежда в последователността, показана в таблица A.1.

ЗАБЕЛЕЖКА    Ако изпитванията се провеждат върху една и съща противопожарен кран, свързан с шланг с максимална дължина, и с всеки диаметър, определен от доставчика, може да се приеме, че не е необходимо изпитване на противопожарните кранове от същия вид,, които имат същият диаметър на струйника и на шланга, но са с по-малка дължина на шланга.

Таблица A.1 - Последователност на изпитванията

Приложение В (основно)

Метод за изпитване на устойчивостта срещу външна корозия

B.1  Части с покритие

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 9.1

B.1.1  Пробно тяло

Приготвя се пробно тяло с правоъгълна форма, както е показано на фигура B.1, с номинален размер 150 mm х 100 mm, с дебелина, еднаква на тази на материала, от който е направен продукта и с защитно покритие с дебелина не по-малка от 0,8 от дебелината на покритието на продукта, и не по-голяма от тази, използвана при продукта.

В.1.2 Процедура

С помощта на стоманен писец, върху защитното покритие се очертава кръст (виж фигура B.1) до достигне на основния материал. Пробното тяло се поставя в камера с 5 % солена мъгла в продължение на (240 ± 8) h, както е определено в ISO 9227:1990. След изпитването пробното тяло се изследва. Покритието предпазва достатъчно метала при условие, че от всяка страна на нарезите, образувани от очертания кръст. Отлепването на покритието е не повече от 2 mm.   

В.2  Части без покритие

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 9.1

9.2.1 Процедура

Целият противопожарен кран, без шланга, се поставя в камера с 5 % солена мъгла в продължение на (240 ± 8) h, както е определено в ISO 9227:1990. След изпитването се проверява дали механичното действие на всички работни части се е запазило и дали те нямат значителни корозионни дефекти отвън или отвътре. Значителни корозионни дефекти са вдлъбнатини, пукнатини и шупли.

Приложение С (основно)

Изпитване на стареене на пластмасовите части

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 9.2.

Пластмасовите части се подлагат на ултравиолетово облъчване и водна струя, в съответствие с EN ISO 4892-2:1999, метода А - с ксенонов дъгов източник при следните условия:

- температура (65 ± 3) °С, измерена върху черно тяло;

- относителна влажност (50 ± 5) %;

- цикъл на пръскане 102 min сух интервал и 18 min пръскане с вода;

- обща доза на облъчване  2 GJ/m2 (1000 h при 550 W/m2).

Пластмасовите части се проверяват визуално за напукване и счупване.

Приложение D (основно)

Метод за изпитване на устойчивост срещу корозия на водопроводните части 

Изпитването може да бъде проведено или като се използва цялият противопожарен кран, или частично сглобен, но с всички части по които протича вода.

Водопроводните части, се напълват изцяло от входящия спирателен вентил до струйника с 1% (m/m) разтвор на натриев хлорид в деминерализирана вода. Съхраняват се в продължение на 3 месеца ± 5 дни при температура (20 ± 5) °С.

При завършване на изпитването се проверява дали механичното действие на всички работни части се е запазило и дали има значителни корозионни дефекти отвън или отвътре. Значителни корозионни дефекти са вдлъбнатини, пукнатини и шупли.

Приложение Е (основно)

Методи за изпитване на струйниците

E.1 Устойчивост на удар

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 6.2

Изпитването се провежда при напълно сглобен противопожарен кран. Шлангът се пълни с вода, чието налягане се повишава до стойността на максималното работно налягане и шлангът се разгъва, така че да допира бетонния под, както е показано на фигура E.1. Струйникът, който е в затворено положение, се пуска 5 пъти от височина (1,5 ± 0,05) m върху бетонния под, без начално ускорение. Струйникът се проверява за повреди.                                               

Е.2   Въртящ момент при работа

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 6.3

Изпитването се провежда със струйник, който е бил изпитан по E.1. Струйникът се закрепва върху неподвижна опора, която не пречи на действието му. Измерва се работния въртящ момент при максимално работно налягане, след което се проверява дали силата, необходима за завъртането не превишава стойностите, посочени в таблица 2.

Е.З Измерване на ъгъла на разпръскване

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 10.5.

Струйникът се монтира хоризонтално върху неподвижна опора на височина (1,5 ±0,05) m над повърхността и на разстояние (0,5 ± 0,005) m от вертикална плоча, разграфена по подходящ начин, както е показано на фигура Е.2, в зона без значително движение на въздуха (скорост на вятъра под 2 m /s).

Свързва се захранването с вода, като входното налягане се регулира на (0,6 ± 0,025) МРа. Струйникът се настройва на позиция разпръскване и водата се пуска. Проверява се дали разпръскването е както следва:       

a) за струйници с конусна струя, симетрична на оста А-А покрива зона, не по-малка от зона D-D около оста А-А; или

b) за струйници с разпръскване под формата на пелена (плоска струя), струята покрива зона, не по-голяма от зона В-В и не по-малка от зона С-С, от всяка страна на оста А-А.

Е.4  Измерване на дебит и разстояние на разпръскване

Е.4.1 Дебит

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 10.3.

Противопожарният кран се монтира според инструкциите на доставчика, най-общо както е показано на фигура Е.З. Пълният с вода шланг се навива върху макарата, като е сигурно, че спирателният вентил, или където има автоматичен вентил, са напълно отворени и се оставя да виси (1 ± 0,1) m извън макарата. Измерва се и се записва дебитът Q при пръскане и/или при струя под налягане, като подходящото налягане е (0,6 ± 0,025) МРа.

Е.4.2 Разстояние на разпръскване

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 10.4.

Струйникът се закрепва върху опора под наклон 30° спрямо повърхността, с отвор на (0,6 ± 0,01) m над повърхността, както е показано на фигура Е.4. Входното налягане се регулира на (0,2 ± 0,025) МРа чрез входящия вентил. Струйникът се превключва на подходящата позиция (струя под налягане или разпръскване) и се измерва ефективното разстояние на разпръскване. Струйниците с конусна струя се изпитват при минимален ъгъл на разпръскване. Стойността на ефективното разстояние е 0,9 от максималното разстояние на разпръскване.

Приложение F (основно)

Методи за изпитване на физическа устойчивост

F.1  Общи положения

За изпитванията от F.2 до F.7 включително, макарата с монтиран шланг с максимална дължина се закрепва неподвижно на височина 1,5 m над бетонния под при температура на заобикалящата среда в помещението (20 ± 5) °С. Макарата с шланга се пълни изцяло с вода и налягането се повишава до съответното максимално работно налягане, определено в таблица 3.

F.2  Метод за изпитване на въртене

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 4.3 и 7.3.

Макарата се поставя както е описано в F.1 с навит върху нея шланг. Макарата трябва да се завърти 3000 пъти със скорост 30 r/min. За противопожарни кранове, съоръжени с автоматични вентили, посоката на въртене (по часовниковата стрелка/срещу часовниковата стрелка)   се сменя на всеки 25 завъртания.

F.3  Метод за изпитване на въртящи се макари

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 4.4.

Макарата се поставя както е описано в F.1. Макарата се завърта 1000 пъти от 0° (прибрано положение) до максимално отклонение, при номинална честота 1 завъртане на 4 s.

F.4   Метод за изпитване на натоварването при развиване на шланга

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията, виж 4.5.

Макарата се поставя както е описано в F.1. За макари, които могат да се въртят само в една равнина, водача на шланга се монтира според инструкциите на доставчика. Използвайки динамометър се измерват следните сили:

a) сила за първоначално завъртане на макарата; и

b) максимална сила за първоначално завъртане на макарата, когато шлангът се изтегля хоризонтално през водача;

c) максимална сила за изтегляне на целия шланг върху бетонен под.

F.5   Метод за изпитване на динамично спиране

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 4.6.

Макарата се поставя както е описано в F.1. Развиват се около 5 m от шланга при скорост приблизително 1 m/s. Спира се развиването и се проверява дали въртенето на макарата спира в рамките на 1 оборот.

F.6   Метод за изпитване на устойчивост на удар и натоварване

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 4.7, 9.2.1 и 9.2.2.

F. 6.1 Изпитване на удар

Напречно на двата диска на макарата и вертикално над средната линия на вътрешния цилиндър се поставя стоманена пластина с размери 100 mm x 25 mm. Над стоманената пластина, във водачи се монтира стоманен чук с цилиндрична форма и плоски чела, с диаметър приблизително 125 mm и тегло 25 kg ± 100 g, така че при свободно падане от височина (300 ± 5) mm да удари пластината в средата между двата диска. Фигура F.1 показва опитната постановка. Макарата и присъединителните части на шланга при входа и изхода на макарата се проверяват за повреди.

F.6.2 Изпитване на натоварване

След изпитването по F.6.1 шлангът се разгъва напълно. Посредством приспособление монтирано към шланга, на разстояние 500 mm от изходния отвор на макарата, в продължение на 5 min, се прилага тежест от 75 kg ± 100 g, както е показано на фигура F.2. Макарата и присъединителните части на шланга при входа и изхода на макарата се проверяват за повреди.

F.7  Метод за изпитване на устойчивост на вътрешно налягане

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 9.2.1 и 10.1.

Макарата за шланга се поставя както е показано на фигура F.1. Освобождава се вътрешното налягане. Повишава се налягането (за около 60 s, виж фигура F.3) до достигане на изпитвателното налягане, в съответствие с таблица 3. Налягането се задържа в продължение на (305 ± 5) s. Налягането се освобождава (за около 10 s, виж фигура F.3). Същият цикъл се повтаря още два пъти. Проверява се за течове.

F.8  Метод за изпитване на якост

ЗАБЕЛЕЖКА: За изискванията виж 10.2.

Шлангът със струйника се демонтират от противопожарния кран, а изходният му отвор се запушва. Хидравличното налягането в противопожарния кран се повишава до определеното минимално налягане на разрушаване, посочено в таблица 3 и налягането се задържа в продължение на (65±5) s. Проверява се дали противопожарният кран не е получил пукнатини.