Класификация на видовете пожарогасящи агенти /Част 2/

11 юли 2017

Въглероден диоксид

      Въглеродният диоксид се използва при пожари от клас В с цел задушаване на пламъците. Въглеродният диоксид не е запалим и измества въздуха. Може да се използва при електрически пожари, тъй като е газ и не оставя остатъци, които биха могли в последствие да навредят на техниката. Цилиндрите с въглероден диоксид имат освобождаваща дюза накрая, която регулира и забавя освобождаването и предотвратява нахлуването на кислород. Тъй като въглеродният диоксид бива отделен от пожарогасителя, дюзата става изключително студена и не бива да бъде докосвана. Използвайте специални незамръзващи накрайници, за да се предпазите от наранявания.

     Тъй като СО2 се разпръсква след употреба, погасяването на пожари с такъв тип пожарогасители крие риск от повторно запалване. Освен това съществува и опасност от задушаване при употребата им в малки затворени помещения. В наши дни този вид ефективни пожарогасители са използвани най-често при помещения за съхранение на сървъри.

Халони

     Официално в Европейския съюз халоните са незаконни, освен при употреба в някои изключителни случаи в авиацията. Халоните биват забранени за масова употреба след Протокола от Монреал като едно от усилията на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) за намаляването на вредните емисии в атмосферата.

     Халоните са все още законни в САЩ и са крайно гъвкаво решение при погасяването на пожари. Те могат да потушат всеки тип пожар освен пожарите от клас D и F и са крайно ефективни дори и при много ниска концентрация от типа на 5%. Тъй като халоните могат да бъдат лесно разпръснати от вятъра, предполага се, че тяхната ефективност при пожарите от клас А на открито също е сравнително по-ниска. Те обаче са единствените погасяващи агенти, които са подходящи за изпускане в летателни машини, тъй като всички останали агенти причиняват корозия и други усложнения. Основното им погасяващо свойство е промяната на термалния баланс на пламъка, както и намесата в химическата реакция на пожара. Халоните са хлорфлуорвъглеводороди, които причиняват увреждане на озоновия слой и постепенно биват редуцирани за сметка на по-екологично чисти алтернативи.

      Употребата на халони е широко разпространена и при превозни средства и компютърни зали. Те имат токсичност, макар и ниска, при затворени помещения, подобно на предшествениците им като тетрахлорид и метилбромид.

Фосфорен трибромид

     Подобно на халоните, фосфорният трибромид, предлаган на пазара, пречи на химичната реакция на пламъка. Той представлява течност, която се нуждае от гориво, като компресиран азот и / или хелий, за да се разпръсне върху огън. Като тип пожарогасител фосфорният трибромид е много по-мощен от халона, което го прави особено привлекателно решение за авиацията,  като лек заместител на халона. За разлика от халона, трибромидът взаимодейства бързо с атмосферната влага, за да се раздели на фосфорна киселина и водороден бромид, нито едно, от които вещества не вредят на озоновия слой. Високите концентрации на трибромид могат да предизвикат кожни мехури и дразнене на очите, но тъй като е необходимо много малко количество, за да бъдат потушени пламъците, този проблем не представлява значителен риск, особено когато разпръскването е ограничено в рамките на отделението на двигателя. След всеки контакт с кожата или очите трябва да се изплакнете обилно с вода. Фосфорният трибромид не е особено корозивно вещество за металите, въпреки че може да причини ръжда на определени.

Флуорокарбони

      Наскоро френска компания лансира маркетингова кампания за няколко наситени флуоровъглеводороди с марките FE-13, Fe-25, Fe-36, Fe-227 и FE-241. За тези вещества се твърди, че притежават всички полезни свойства на халоните, но имат много по-ниска токсичност и не представляват никаква заплаха за озоновия слой. Те изискват около 50% по-голяма концентрация, за еквивалентни пожарогасящи агенти.

Специализирани материали за клас D

      Пожарите от клас D развиват изключително високи температури и обикновено са високо реактивни горива. Така например, металният магнезий разгражда водата до водород в газообразно състояние и причинява експлозии. Той разбива халоните до токсичните фосген и флуоросфосген и може да причини преждевременни експлозии още в началото на горенето. Този тип пожари продължават да горят и тлеят, дори когато са напълно задушени с азот или въглероден двуокис, като в последния случай, производството на токсични вещества е значително. С други думи, за момента не съществува един вид потушаващ агент, който да е одобрен за всички видове пожари от клас D. Има няколко общи видове и няколко по-редки такива. Всеки трябва да бъде одобрен в зависимост от съвместимостта му със  съответния пожар и да бъде проведена щателна проверка на пожарогасителите. Освен това, има съществени различия в начина, по който се оперира с всеки един агент, така че пожарникарите трябва да получат специално обучение за всеки поотделно.