Запалими течности: съвети за работа, поддръжка и съхранение

21 март 2017

Запалимите течности са елемент, който присъства в почти всяка работна среда. Бензин, дизел, разтворители, разредители, препарати за почистване, лепила, бои, и гланцове могат да бъдат лесно запалими и дори понякога взривоопасни. Този тип течности са неделима част от ежедневието ни, но ако не бъдат съхранявани правилно могат да предизвикат тежки злополуки и дори да доведат до смъртни случаи. Текстът, който следва цели главно да очертае някои основни понятия относно  запалимите течности и кои са правилните начини за тяхното съхраняване.

Основни термини:

Температура на самозапалване – Температурата на запалване е най-ниската температура, при която течността може да се запали без външен източник на искра. Най-високо запалимите течности обикновено имат температура на самозапалване около 260 до 540 градуса. Някои течности обаче, имат изключително ниска температура на самозапалване. Етилът, например, може да бъде възпламенен при температура от 180 градуса а неговите изпарения се превръщат в огън дори и при съприкосневение с горещи повърхности.

    Критична точка – Това е минималната температура, при която течността отделя достатъчно изпарения, за да формира запалима смес със въздуха, или в близост до повърхност или в използвания съд.

    Точка на горене – Това е най-ниската температура, при която течността може да се възпламени и би горяла при наличие на пламък.

    Налягане на парата – налягането, измерено в паунди на квадратен инч, създадено от дадена течност (ипс).

    Запалима течност – Това са течности, които имат точка на горене около или над 40 градуса. Те се делят на клас II и на клас III.

    Клас II – Дизел, горива, масло, моторно масло, керосин. Критична точка при повече от 40 градуса и по-малко от 60 градуса.

    Клас IIIА – Ленено масло, минерално масло, бои на маслена основа, фурфурол. Критична точка при повече от 60 градуса и по-малко от 95 градуса.

    Клас IIIВ – Етилен гликол, глицерин. Критична точка при по-малко от 95 градуса.

Други понятия:

    Долна граница на взривоопасност (LEL) – Минималната концентрация на пари (в проценти), при която течността може да сформира запалимо съединение с въздуха. Под този процент на концентрация степента на запалимост на течността е прекалено ниска, за да предизвика запалване.

    Горна граница на взривоопасност (UEL)  - Максималната концентрация на пари в проценти, при която течността образува взривоопасно съединение с въздуха. Над тази концентрация парите са прекалено интензивни, за да предизвикат запалване.

    Експлозивна гама – Гамата между долната и горната граница на взривоопасност. Ако има източник на запалване като искра, пламък или статично електричество, вероятността от експлозия е голяма.

    Заземяване – Когато горими и експлозивни течности преминават по тръба или имат съприкосновение с въздуха, се натрупват статични заряди. Заземяването при прокарването на такива течности е необходимо, тъй като статичното електричество може да предизвика искра, която да доведе до експлозия.

    Контейнер – Всеки съд с капацитет от около 220 литра може да бъде определен като контейнер за запалими течности.

     Преносима цистерна - Всеки съд с капацитет от около 220 литра, който не е предназначен за статично приложение, може да бъде определен като преносима цистерна.

    Безопасен контейнер – Това са съдове с капацитет повече от 18 литра, които имат специално затваряне, целящо да улесни освобождаването на течността, както и отделянето на вътрешното налягане при наличие на огън.

    Пожарна зона – Това е зона в сградата, която е специално проектирана за случаите на пожар. Този вид помещения са оборудвани със специална изолация и с врати, устойчиви при пожар, и могат да задържат стихията за около час. Около залите, които са предназначени за съхранение на запалими течности задължително трябва да бъдат разположени пожарогасители от съответния клас.

    Обичайно запалимите течности са складирани в една конкретна зона. Обикновено този вид „кабинети за запалими вещества“ са тествани да издържат на огън до 1200 градуса. Един от най-често задаваните въпроси по отношение на този вид помещения е свързан с вентилацията им. Освен ако вашата община изрично не поставя условието тези складове да бъдат проветрени, това не е задължително.

Как да работим с възпламеними течности?

За да разберем защо възпламенимите течности са толкова опасни, важно е да знаем, че реално изпаренията са тези, които горят, и не самата течност. Например, експлозии рутинно се случват, когато механиците вливат бензин в резервоар и погрешно смятат, че е безопасно да започнат ремонта, включващ заваряване и / или спояване на резервоара. Дори и резервоара да е празен в него все още има изпарения от бензин. Ако концентрацията на изпаренията, наближава експлозивната гама, то вероятността да има взрив е напълно реалистична.

Трябва да се следват някои инструкции за безопасна работа като:

  1. Запалими течности със запалима граница под 40 градуса следва да бъдат съхранявани в затворени съдове.
  2. Винаги, когато се прехвърлят запалими течности следва да има заземяване.
  3. Във всички помещения, в които има запалими течности, следва да бъдат осигурени съответните условия за безопасно изхвърляне на тези течности.