Първите опити за създаване на огнезащитни костюми се правят още през XVII в., но най-сполучливите експерименти, които доказват как би могло да се създадат тъкани, предпазващи при пожар, се правят през XIX в. Тогава химикът и физик Гей-Люсак открива два вида соли, които всъщност биха могли да се използват при производство на защитни дрехи.
Предназначение
Основната цел на този вид костюми е да предпазва пожарникар или вулканолог от изключително високи температури. Те са проектирани и започват да се използват през XIX в – XX в. Първоначално са били изработени от азбестов плат. Днес вече се произвеждат от вакуумноотложени алуминизирани материали. Този вид одежди успяват да отразяват високите лъчисти натоварвания, предизвикани от огъня. По този начин защитават човека от поражения върху кожата.
Видовете
Три са основните типа на огнеупорните костюми днес. Подходен костюм, който се използва за работа в общата зона с високи температури, като стоманодобивни заводи. Този вид костюми осигурява защита от околната топлина до 93 °C. Другият вид е костюмът за близост, който се използва за спасяване на самолети и гасене на пожар. Използват се още и за работа в пещта, изискваща влизане в отопляемата пещ. Костюмите за близост могат да осигурят защита при високи температури от 260 °C до 1093 °C. Входен костюм е третият вид. Той се използва за влизане в екстремни горещини и ситуации, изискващи защита от пълно поглъщане на пламък. Те осигуряват защита от околната среда до 1093 °C. И трите вида костюми са достижения на модерната наука и технологии.
Разходка в миналото
Ако днес вече хората са изобретили защитни костюми срещу високи температури, то в миналото те само били мечтали за такива одежди. Идеята за защита на текстила от пожар съществува още от около 400 г. пр. н. е.. Тогава обаче само смелите успявали да си представят такова чудо, което би предпазило хората от поражения по кожата при досег с високи температури и огън. Голяма част от обществата смятали, че това са само блянове на ексцентрични учени или на разказвачи на митологични истории. Самата идея за създаване на огнеупорни текстилни изделия не придобила голяма известност до XVII в.
Създаването на огнезащитния текстил
Най-ранните опити за създаване на огнеупорна тъкан са датирани още през 1632 г., когато се предполага, че огнеупорната защита на текстила ще намали риска от пожар в театрите. Първите материали, използвани в този процес са били глина и гипс. А града, където се изпробват тези варианти е Париж. През XVIII в. се прибавя амониев фосфат в опитите да се направят тъканите - огнезащитни.
Откривател
През 1820 г. химикът Гей-Люсак прави първия сериозен експеримент, за да направи тъканите - огнеустойчиви. Гей-Люсак установил, че има два вида соли, способни да направят тъканите донякъде устойчиви на пламък. Първата сол е слабо топяща се и способна да образува стъклен слой върху тъканите, а втората се разпада до незапалими пари при нагряване. Така всъщност Гей-Люсак успява да открие метода, чрез който и други учени успяват да създадат огнезащитните одежди.
Тайната
Нека разкрием обаче и кой е бил самият Гей-Люсак. Той е химик и физик. Член на Парижката академия на науките. Останал е в историята не само с откриването на солите, които предпазват от пламък, но и с два други важни закони. Това са законите за газовете, които са кръстени на откривателя си. Първият закон гласи,че „при постоянно налягане, отношението между обема на газа и неговата абсолютна температура е постоянна величина.“ Наричат още този закон „Закон за топлинно разширение на газовете“. Той е един от най-важните закони във физиката.
Принос
Вторият закон гласи, че когато газовете реагират, произведените и използваните обеми, измерени при една и съща температура и налягане, са в съотношения на малки, цели числа”. Именно този ценен физик е допринесъл толкова много и за откриването на огнезащитните тъкани. В началото на миналия век други химици допълнително усъвършенстват метода на Гей-Люсак, като вкарват калаен оксид в тъканите, за да ги направят огнеустойчиви.
Първото огнеустойчиво облекло
Използването на синтетични влакна в текстила става доминиращо, затова производителите на памук са принудени да намерят нов метод за създаването на огнеупорни дрехи. Търсенето на огнезащитни униформи за армията всъщност отвежда учените до първия успешен продукт и с нишки от памук.
Иновации
Напредналите технологии на XX в. позволяват на учените да започнат процеса на химическо модифициране на целулозните молекули със забавители на горенето както на повърхността, така и вътре в памучното влакно. За да направят този процес търговски изгоден, учените трябвало да намерят химическа комбинация, която да поддържа здравината и издръжливостта на памука, без да е твърде скъпа.
Правила за огнезащитно облекло
Всеки текстил, за да бъде използван за направата на облекло и преди да започне предлагането му в търговската верига, трябвало да премине определени тестове. По тази причина много държави започват да приемат стандарти при производството на огнезащитно облекло. Така и днес вече има много нови възможности и варианти за подобряване на качеството на защитните дрехи.