История на противопожарното инженерство

26 декември 2016

Ранен етап

Учени определят противопожарното инженерство като комбинация от прилагането на научни и инженерни принципи за защита на човечеството и на природата от унищожителни пожари. Първите примери за противопожарно инженерство датират от ранни исторически епохи, когато регулации и методи за защита от пожари са били изработени в следствие на унищожителни катастрофи.

След изпепеляването на Рим през 64 сл. Хр., император Нерон приоритизира противопожарните мерки и изисква използването на огнеупорни материали при преизграждането на града. Това е едно от първите исторически събития, които разкриват използването на инженерни методи за защита от огнени бедствия.

След разпадането на Римската Империя и настъпването на Тъмните векове доказателствата за други подобни кампании замират. Едва през 17 век, по време на Ренесанса, техническите подходи спрямо пожари са възобновени. Една от причините е големият лондонски пожар през 60-те, който разрушава града почти напълно. Именно тогава за първи път администрацията на Лондон налага използването на тухли, огнеупорни стени и наличието на противопожарни инструменти. Лондонският пожар засилва интереса към разработването на огнеупорни елементи и обезопасителни механизми като врати за пожар, например. Дизайнът на този тип врати е един от първите прототипи на съвременното  противопожарно инженерство.

По време на Индустриалната революция във Великобритания през 18 век, както и в Съединените Щати през 19 век се наблюдава своеобразен спад на пожарите в градските зони, тъй като запалителните материали в строителството биват заместени от  зидария, бетон и метал. Формирани са обществени департаменти за борба с пожарите, публични водоизточници и инсталации за поддръжка на пожарогасители. През този период фокусът на пожарната защита се измества от поддръжката на общ параметър от пожарогасителни устройства, към обгрижването и снабдяването с правилни устройства на отделни сгради и институции в зависимост от нуждите им. Новите производства и засиленият индустриален подем резултират в засилени рискове и довеждат до избухването на не малко катастрофални пожари.

През средата на 19 век, поредица от тежки пожари избухват в текстилни  и хартиени фабрики в Нова Англия. Причинена от наличието на вата и големи количества хартиени отпадъци, огнената стихия се разраствала толкова бързо, че се оказала неконтролируема за пожарникарите. Решението на Службата за борба с бедствията по това време е инсталацията на система от ръчно регулируеми тръби на тавана на помещенията, позната като една от първите системи за потушаването на пожари. Желанието на учените да превърнат тази система от ръчно управляема в автоматична довежда до задействането на инженерния потенциал на страната и изобретяването на автоматичните пръскачи. Първият патент принадлежи на Хенри Пармеле от 1874 г. и в последствие, с подобрението на устройството,  на Фредерик Гринел през 1880 г.

През 19 век много от успехите на противопожарното инженерство са подтикнати от силното влияние на застрахователната индустрия, както и на желанието на производството  да намали своите разходи за застраховки.

Подготовка и обучение

Две от големите застрахователни компании FactoryMutual (FM) и FactoryInsuranceAssociation (FIA) са тези, които използват инженери, изследователи и инспектори за защита от високи рискове. Нуждата от инженери в тази сфера принуждава двете компании да инвестират в обучението на завършили инженери специално за противопожарни нужди. Първите противопожарни инженери получават образованието си именно именно чрез тези програми.

Първата формална степен за противопожарни инженери е основана през 1903 г., когато няколко от големите застрахователни компании и техните лидери се присъединяват към предложението на Уилиям Мерил да се обединят около създаването на  такава програма към Американския институт по снаряжението в Чикаго. През 1940 г. въпросният институт става част от Илинойския Технически институт.

Програмата бива прекратена през 1985 г., но за  близо стогодишната си история възпитава над 1000 специалисти в сферата на противопожарното инженерство. През 60-те е създадена подобна програма  и към Мериландския университет под крилото на д-р Джон Л. Брайън, а през 1979 г. е създадена и първата магистърска степен за противопожарни инженери в Уорчестър.

През годините броят на основаванията на подобни противопожарни програми се умножава многократно, включвайки страни като Канада, Нова Зеландия, Швеция, Ирландия, Шотландия, Австралия и други. Но програмите насочени конкретно към противопожарното инженерство са не повече от 20 в целия свят.

Инженерството през 21 век

С идването на 21 век, компютърните методи за определянето на количествени оценки и защита продължава да се подобряват. Това включва тежест на пожарите и предотвратяването им, както и структурни изисквания за защита, степен на излъчваната топлина, разпределение на огъня, количество пушек, възможност за изход, брой пожарогасители, пръскачки, детектори и врати за пожари. С напредването на компютърните технологии тези методи се развиват стремглаво.

С течение на времето учените потвърждават нуждата от такъв тип инженерни познания и посочват  подхода на база на сценариите като най-адекватен, за да се срещнат нуждите на отделните реципиенти.