История и произход на пожарогасителите

15 май 2017

През втори век преди Христа Цтесибиус Александрийски изобретява ръчна помпа, предназначена да впръсква вода в случай на пожар. По това време римляните вече използвали вериги с кофи, пълни с вода на тях, и ръчната помпа успешно заела мястото по-скоро на допълнително средство за борба с огнената стихията.

Малко по-късно, през Средновековието се появяват водните шприцове, които работели на принципа на бициклични помпи. Дюзата бива потопена във вода и около литър може да бъде изпомпан чрез издърпване на буталото. За да бъде изтласкана водата към огъня, самият шприц е насочван към огъня и буталото е притискано обратно в леглото му. Този вид приспособления са били използвани също така за потушаването на Големия лондонски пожар през 1666 г.

Първата версия на модерния съвременен пожарогасител е изобретена от капитан Уилиям Манби през 1819 г. Този пожарогасител представлявал меден съд, съдържащ повече от 13 литра вода и поташ (калиев карбонат) под компресирано налягане.

Около 1912 г. Пирен открива тетрахлорометана или така наречените, CTC-пожарогасители. Течността на този вид пожарогасители се изпомпвала от месингов или хромен контейнер с ръчна помпа, върху огън. Размерите му обикновено били около литър или 0.6 литра, но съществували и устройства, приспособени да побират до 9 литра. Тетрахлорометатът погасявал огъня, като установявал химична реакция с пламъка. Този вид пожарогасители са се използвали най-вече за запалими течности и електрически пожари и се доказва като най-популярния вид пожарогасител за автомобили през следващите 60 години след изобретяването си. Тъй като изпаренията от този вид потушаващ агент са токсични, са документирани случаи на хора, загинали в следствие на използването му в затворени пространства.

В края на 19 век е изобретен популярният алкално-киселинен пожарогасител, чийто цилиндричен контейнер съдържал между 4 и 9 литра вода, в които е бил разтворен самият натриев бикарбонат. В цилиндъра имало поставено шишенце с концентрирана сярна киселина. Съдът с киселина можел да бъде счупен по два начина в зависимост от модела на пожарогасителя. При единия вид е бил използван плунжер, който счупвал съдчето, а при другият, имало клапан, който държал устройството затворено. В момента, в който киселината се смесела с бикарбонатния разтвор, въглероден диоксид във вид на газ бил изтласкван и той на свой ред притискал водата. Водата, попадайки под налягане, се изливала във вид на мощна струя от пожарогасителя, когато киселината вече е била неутрализирана от натриевия бикарбонат.

Пожарогасителите, използващи пяна пък представлявали цилиндър, изпълнен с химикал, който способствал за производството на пяна, както и още един съд вграден вътре в него, който съдържал химикал, образуващ реакция при взаимодействието си с този от първия цилиндър. За да оперирате с такъв вид пожарогасител е необходимо да го наклоните на наобратно, така че течностите от двата съда да се смесят. След това поставяте пръста си на освобождаващата дюза и разтръсквате пожарогасителя, за да се уверите, че веществата в него са добре смесени и освобождавате съдържанието директно срещу огъня.

В средата на 20 век се появяват модерните ефективни пожарогасители, използващи различни потушаващи агенти. Най-общо казано това представлявали съдове, които съдържат определена течност под налягане и имат способността да я освобождават също под висок натиск.

Първият пожарогасител от този тип, имал вътрешно налягане 5 пъти по-мощно от налягането, с което автомобилните помпи изпускат въздух в гумите на колата. Дръжка тип преса за хващане задейства пружинен клапан в цилиндъра. Междувременно отвътре тръба се удължава до дъното, за може в изправено положение отворът й да попада под повърхността на течността. Потушаващият агент бива освободен като постоянен поток през маркуча и накрайника.

Вторият вид пожарогасители, подобни на съвременния, са тези опериращи с „газов патрон“. Този тип източник на налягане представлява малък патрон с газообразен въглероден диоксид. Отново притискащ лост задейства пружина, която предизвиква изострен шип да перфорира диска, който задържа налягането, което изтласква газа в съда под налягане. Освободеният въглероден диоксид се разширява няколко стотин пъти от първоначалния си размер, изпълвайки пространството над самия погасяващ агент.

Пожарогасители с мокра химична база и тези, които използват вода, прах или пяна като средства за гасене, могат или да бъдат поставени за съхранение в съд под налягане или може да използва газов патрон за създаването на нужното налягане при пожар. По-често този вид погасяващи вещества се съхраняват в съд под налягане. В наши дни пожарогасителите с  газови патрони се използват главно в рафинерии и на кораби. Сухите прахови пожарогасители най-често използват патрона с въглероден диоксид, за да избегнат овлажняването на праха. При въглеродните пожарогасители въглеродният диоксид най-често е във вид на течност, за да създаде необходимото налягане за изтласкване на агента от пожарогасителя.