5-те пожара променили историята

24 юли 2021

5 пожара в историята са имали огромно влияние върху нейния ход. Те са довели до драстични промени в моделите на населението, инфраструктурата и хода на световните събития. 

Изгарянето на Александрийската библиотека

Първият от тях  е този в Александрийската библиотека. При него са унищожени стотици ценни ръкописи, които не биха могли да бъдат възстановени.  Александрийската библиотека е била част от The Mouseion („Храмът на музите“) в Александрия . Този комплекс съдържал неизчислимо богатство. В него се намирали знания за древния свят като например съхранени около половин милион свитъци от Асирия, Гърция, Персия, Египет и Индия. Учени от цял ​​свят често пътували до Александрийската библиотека, за да учат и работят, включително Евклид и Птолемей. Библиотеката е построена при управлението на Птолемей I Сотер, пълководец на Александър Велики и основател на Птолемейски Египет – това се случило някъде през 283 г.пр.Хр. Унищожаването на библиотеката било толкова драматично, че било увековечено от драматурзи като Уилям Шекспир в неговия труд, посветен на завоевателя Цезар. Пожарът, който унищожил Александрийската библиотека се предполага, че се е случил именно по време на управлението на Юлий Цезар. Историкът Плутарх например твърди, че огънят дошъл от запалилите се кораби в пристанището на Александрия през 48 г. пр. Хр. Повечето учени смятат, че клон на библиотеката е оцелял в храма на Серапеум, само за да бъде унищожен през 391 г. сл. Хр. от Теофил, епископ на Александрия, и неговите християнски последователи, които по-късно построили църква на мястото. Независимо кой е виновен, безценните свитъци, съдържащи древни знания, са загубени за историята завинаги.

Огънят в Лондон през 17 век

Друг голям, исторически, пожар се случва в Лондон по времето на пандемия. Огънят се разпалил по време на т. нар. Черната чума във Великобритания през 1666 г. Тогава са унищожи над 13 000 домове, оставяйки 100 000 души без дом. От 2 септември до 6 септември 1666 г. пожарът унищожава по-голямата част от средновековния град и поврежда емблематични сгради като катедралата „Св. Павел“. Историци събират сведения от 17-ти век. Според данните хората избягали само с най-нужното. Те нямали време да взимат вещите си. Пожарът е описан подробно от Самюел Пепис. Той разказвал как било рано сутринта на 2 септември. Още в 4 часа призори му се наложило да бяга от къщата по пижама. Днес автори на исторически книги правят равносметка, че на лондончани им се наложило да възстановяват около 30 години унищожени улици и сгради от пожара. Любопитен факт е, че именно големият пожар от 17 век в Лондон е причината да се появи една нова професия. Популярното днес застраховане на имущество като идея се зародило именно след големите лондонски огньове от Ренесанса. След този пожар се наложило и изграждането на модерни пожарникарски бригади. Властите в Лондон стигнали до извода, че пораженията нямало да бъдат толкова големи, ако са имали изградена структура за бързо гасене на пламъци.

Пламъци по време на холера в Ню Йорк

Не по-малко поражения нанася и пожара от 1835 г., който се случва по време на пандемията от холера в Ню Йорк.  В ужасно студената нощ на 16 декември 1835 г. склад в центъра на града се запалил. Силните ветрове раздухали пламъците. По време на горенето са изравнени над 17 градски блока. Тогава пожарникарите не успели да реагират бързо на пламъците, защото водоснабдяването на града било крайно недостатъчно за забавяне на разрушенията. Именно заради трудното гасене на пожара в Ню Йорк от 1835 г. се наложило изграждане на акведукта Кротон  в града. Това се случва през май 1837 г. Благодарение на акведукта пожарникарите били вече подготвени с повече запаси на вода - 12 милиона галона на ден. По този начин бил решен и още един проблем, а именно осигуряване на чистата вода в домовете на американците. А тя била крайно необходима и ценна особено по време на холерата в Америка.

Голямата разруха в Чикаго

2 дни бил големият пожар в Чикаго през 1871 г. Пламъците се разпалили на 8 октомври и не спирали да унищожават постройки до 10 октомври 1871 г. Пожарът оставил 300 души под пепелта и над 90 000 бездомници. Една трета от града е разрушена. Според историците това събитие е първото отразено по тогавашните международни канали за новини. Причината да се отрази е именно и въвеждането на  телеграфната мрежа в центъра на Чикаго. Тази система била наскоро изградена и свързвала Чикаго с Европа. Голямото възстановяване, което се случва след пожара, трансформира Чикаго в нов, мощен център за бизнес. Над 10 милиона долара са дарени от благодетели. Постепенно към града потичат нови капиталови инвестиции. Така Чикаго заема решаващата позиция сред американските градове и заема стратегическо място сред потребителските апетити – за зърно, месо и широк спектър от други стоки и продукти, идващи от Изтока и Европа. Последвалото възстановяване на града го извежда в десетката на населени места с висок приоритет и стабилна инвестиционна среда за инвеститорите. Всъщност пламъците станали причина за изграждането на Чикаго като олицетворение на неустоимата сила на модерността в Америка.

Гори Райхстага

Петият голям пожар, останал в историята, това е този в Райхстага. Подпалвачи запалват Райхстага, седалището на германския парламент, на 27 февруари 1933 г. Тогава изгряващият политик Адолф Хитлер току-що бил назначен за райхсканцлер. Той обвинява комунистите за подпалването на пожара. Според историците години по-късно именно пожарът на Райхстага бил от решаващо значение за консолидирането на властта на Хитлер. След като германският парламент е осветен от пламъците – политиците решават да издадат специален указ. С него се слага край на на свободата на словото и събранията, неприкосновеността на пощата и свободата от арест без обвинение. Указът позволявал на правителството на Райха на Хитлер да поеме управлението на която и да е от федералните провинции на Германия, която не е „поддържала реда“. Така излиза, че именно пламъците са причина Хитлер по-бързо да наложи властта си в Германия. По тази причина и днес изследователи се съмняват за самоличността на подпалвачите; споровете около техните мотиви остават актуални. Така петте най-големи пожари в историята оказали голямо влияние върху хода на световните събития. Този вид подредба е приблизителна и не може да бъде напълно точна. Съществуват и други големи пожари, които биха могли да се определят като решаващи за развитието на някой град или държава.