Музеи на пожарогасителите отварят врати из цял свят

Музеи на пожарогасителите отварят врати из цял свят. В залите им можем да видим някои от най-интересните пожарогасители. САЩ e първенец при откриването на т.нар. „зали на пламъците“. Там огнеборството има дълбоки традиции. Днес можем да видим някои от най-старите пожарогасители в музея в Аризона, САЩ.

 Първите пожарникари

Разглеждайки „залите на пламъците“ в музея в Аризона можем да проследим историята на противопожарните системи. А историята на първите пожарогасителни системи започва още от времето на Древен Рим. Първият пожарникар се е родил по времето на император Август. И от този период е започнало организирано да гасят пожарите в Рим. Затова и се смята, че Римската империя е родината на първата пожарна бригада. Тя била сформирана от римския пълководец и военен – Марк Лициний Крас. Той се възползвал от факта, че в Рим няма пожарникари. Крас създал своя собствена бригада от 500 пожарникари, които винаги се втурвали към горящите сгради. След като пристигали на мястото на пожара, то техният ръководител – Крас се договарял за цената. И така за първи път била реализирана като услуга – пожарогасителната такава.

През 60 г.сл. Хр. император Нерон сформира група от пожарникари, които потушавали пламъците с една от пъвите пожарогастелни системи – верига с кофи, пълни с вода и система от помпи. Хронистите разказват как римските пожарникари патрулирали из улиците на древната столица, за да следят за пожари. При регистрирането на такъв веднага се притичали на помощ. Предавали си от ръка на ръка кофите, пълни с вода, за да могат бързо да потушават пламъците.

Средновековието

През Средните векове прабългарите и славяните са имали методи, с които гасели големите пожари край крепостните стени. Разлиствайки старите хроники откриваме, че прабългарите взаимствали системата за гасене на пожари от византийците, които пък били научили много от римляните. „Шприцовете“ били едни от прародителите на пожарогасителите.  Те работили на принципа на помпа, която изтласква, засмуква около 1 литър вода. След това с нея се пръскало срещу пламъците. Най-честите пожари през Средновековието били покрай крепостните стени, особено когато имало вражески войници. Често пожарите се предизвиквали от врага с цел да се отслаби отбраната на селището. Тогава и хората, от които зависела защитата на селището, трябвало бързо да реагират и да изгасят пожара.

Експонатите днес

Днес можем да видим някои от най-старите пожарогасители в „музеи на пламъците“. Един от интересните такива музеи се намира в Аризона, САЩ.

Този музей на пожарогасителя е открит през 70-те години на миналия век. В момента залата е с размер над 20 000 квадратни метра. В нея има различни експонати. В галериите могат да се видят противопожарни апарати, произведения на изкуството, униформи и оборудване, машини за гасене на пожари, оборудване за алармени стаи. Включват се още къща за безопасност от две стаи, мини театър и много практически експонати за деца. Там младежите биха могли да видят как се е развивала през годините историята на огнеборството в света. Децата също така могат да се докоснат до макети на пожарогасителни системи през вековете и да видят машини, които са използвани за гасенето на пожари. В мини театъра понякога се разиграват сценки с кукли, чрез които се обяснява на ученици как биха могли да се предпазят от пожари у дома. Куклите припомнят на децата основните правила за безопасност като например никога да не забравят включени контактите на печката, когато не са си вкъщи. Никога не трябва да пръскат с вода към уреди или контакт, който присветва. Трябва да се отнасят много внимателно към коледните крушки в елхата, защото при невнимание – те са един от основните причинители на пожари по празниците. Могат да се видят още машини, с които са се гасили пожарите в САЩ през 70 и 80-те години на миналия век. Създателите на този уникален музей, известен още като „зала на пламъците“ е семейство Гетц.

Галерия на героите

През 1998 г. музеят на пламъците открива и Национална противопожарна галерия на героите. Идеята за тази галерия е на наследниците на г-н Гетц. Неговите синове наследяват музея и продължават да го разивват до днес. Във въпросната галерия са разказани историите на някои от най-интересните пожарникари от миналия век. Посетителите могат да чуят истории за потушени пожари и спасени стотици жени и деца.  С годините музеят в Аризона се разраства като за това спомагат и неговите членове. В началото семейство Гетц, които били колекционери, създали залата, за да съхранят някои от интересните си експонати. По-късно обаче много фирми, които са производители на пожарогасители започнали да подкрепят дейността на музея чрез членския си внос. Над 400 лица, пожарни компании и фирми  членуват в общността, изградила „залите на пламъците“ в Аризона.

Залите на Коорсен

Друг интересен музей на пожарогасителите откриваме в Индиана, САЩ. Там се намира „музеят на пламъците“ на семейство Коорсен. Фамилията създава една от най-големите компании за пожарогасителни системи в цяла Америка.  Наскоро фамилията  отпразнува 75 години от основаването на фирмата Коорсен. Музеят е създаден, за да могат посетителите му да проследят как са се развивали противопожарните системи. В залите му днес могат например да се видят как са се гасили пожари от времето на римляните. Тогава например са били използвани „вериги с кофи“. Римляните бързо са се организирали и при пожар са предавали кофите с вода от човек на човек, създавали по този начин верига, с която бързо да потушават пламъците. По-късно през годините и то през Средновековието се появили т. нар. „шприцове“. 

Прародители на пожарогасителните уреди

Някои от най-старите първообрази на днешния пожарогасител се създават след 20-те години на XVIII в. В „залите на пламъците“ на фамилия Коорсен могат да се видят например някои от най-ценните пожарогасители от XVIII в. Първият автоматичен пожарогасител е бил патентован в Англия от Амброуз Годфри, който бил химик. Този пожарогасител представлявал буре с пожарогасителна смес, течност, съдържаща калаена камера с барут. При него се създавало следното действие, а именно при нужда барута експлодирал и така се разпръсквала бързо течността от бурето, с която всъщност се потушавали пламъците. През 1818 г. е изработена първата версия на модерния преносим пожарогасител. Той е бил създаден от капитан Джордж Уилям Манби. Представлявал меден съд с 3 галона вода или това се равнявало на около 14 литра разтвор на калиев карбонат под сгъстен въздух. През 1866 г. за първи път е патентован и содово-киселинният пожарогасител във Франция. Създателят му е бил Франсоа Карлие. Карлие смесва разтвор на вода и натриев бикарбонат с винена киселина, произвеждайки пропелентния газ. По-късно содово-киселинните пожарогасители са доразработени и усъвършенствани в САЩ. Това става през 1881 г.  Едва през 1904 г. е разработен пожарогасителят с химическа пяна. Създателят му е Александър Лоран, а държавата, в която е изработен е Русия. През XX век започват да се разработват все по-съвършени пожарогасители. Така и се стига до днешните. Много фирми, които са производители на пожарогасители са създали свои частни музейни кътове, като те са отворени за посетители срещу определена сума. По този начин фирмите започват не само да оказват влияние върху пожарогасителните системи със своите нововъведения, но започват да търсят  образователен и възпитателен ефект върху подрастващите при изграждането на противопожарната култура в обществото.