Трета група „Експлозивна опасност”

Чл. 267. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които в зависимост от технологичния процес в околната среда може да се образува експлозивна атмосфера, представляваща смес с въздуха при атмосферни условия на възпламеними вещества под формата на газове, пари, аерозоли или горими прахове, се отнасят към местата от трета група „Експлозивна опасност”.

Чл. 268. (1) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Местата по чл. 267 в зависимост от честотата и продължителността на появяване на експлозивна атмосфера се класифицират на зони .

(2) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Зоните по табл. 26 се определят и класифицират по методиките и изчисленията, дадени в БДС EN 60079-10-1:2009 „Експлозивни атмосфери. Част 10-1: Класификация на зони. Експлозивни газови атмосфери (IEC 60079-10-1:2008)” и БДС EN 60079-10-2:2009 „Експлозивни атмосфери. Част 10-2: Класификация на зони. Горивни прахови атмосфери”, или се определят при спазване на следните минимални изисквания:

1. зона 0 - зонa вътре в контейнери, резервоари и инсталации с горими газове, пари или аерозоли (изпарители, съдове за протичане на реакции и др.), както и зони в радиус 1 m до отвори за вентилация и други отвори;

2. зона 1:

а) зона в радиус 3 m около зона 0;

б) зона в радиус 3 m около отворите за подаване на суровини;

в) зона в радиус 3 m около чупливи съдове или тръби, изработени от стъкло, керамика и др. под., с изключение на случаите, при които количествата на веществата вътре са твърде малки за образуване на експлозивна атмосфера;

г) зона в радиус 3 m около недобре уплътнени салници на помпи и вентили;

3. зона 2 - зона в радиус 5 m около зона 1;

4. зона 20 – зона вътре в контейнери, тръбопроводи, съдове и др. с горими прахове (мелници, сушилни, бъркалки, тръбопроводи, силози и др.);

5. зона 21:

а) зона в радиус 3 m около зона 20;

б) зона в радиус 3 m около точките за запълване или изпразване на горим прах и местата, където се образуват отлагания от горим прах и при нормална работа е възможно издигане на праха и образуване на експлозивна атмосфера;

6. зона 22:

         а) зона в радиус 5 m около зона 21;

         б) зона в радиус 3 m около инсталации, съдържащи горим прах (извън тези по т. 4), ако при изтичане на праха е възможно образуване на експлозивна атмосфера;

в) места, където при нормална работа отлагания от горим прах (които е възможно да образуват експлозивна атмосфера) се образуват случайно и за кратък период.

(3) (Отм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 269. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В местата от трета група „Експлозивна опасност” се проектират съоръжения и системи за защита, отговарящи на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръжения и системи за защита, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, приета с Постановление № 205 на Министерския съвет от 2001 г. (ДВ, бр. 81 от 2001 г.), съобразени с параметрите на експлозивната атмосфера.

Чл. 270. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Съгласно наредбата по чл. 269, с която се въвежда Директива 94/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 март 1994 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно оборудването и защитните системи, предназначени за използване в потенционално експлозивна атмосфера, съоръженията, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, сe разделят на две групи. Всяка група е разделена на категории в зависимост от необходимата защита, както следва:

1. група І - категории М1 и М2 – съоръжения, предназначени за използване в подземните части на мини и в частите на надземните им инсталации, които са подложени на опасност от натрупване на газ гризу и/или горим прах;

2. група ІІ - категории 1, 2 и 3 – съоръжения, предназначени за използване в други места, подложени на опасност от наличие на експлозивна атмосфера

Чл. 271. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Съгласно БДС EN 60079-0 „Експлозивни атмосфери. Част 0: Съоръжения. Общи изисквания” съоръженията, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, се разделят на три групи, както следва:

1. група І - предназначени за рудници, опасни по отношение на газ гризу и/или горим прах;

2. група IІ - предназначени за места, където може да се образува потенциално експлозивна атмосфера от газове и пари, различни от рудниците по т. 1;

3. група ІІІ - предназначени за места, където може да се образува потенциално експлозивна атмосфера от горими прахове и летящи частици, различни от рудниците по т. 1.

(2) Електрическите съоръжения по ал. 1, т. 2, предназначени за места, където може да се образува потенциално експлозивна атмосфера от газове и пари, се разделят на три подгрупи в зависимост от естеството на експлозивната газова атмосфера, за която са предназначени:

1. ІІА – представителен газ пропан;

2. ІІВ – представителен газ етилен;

3. ІІС – представителен газ водород (ацетилен).

(3) Съоръжение от подгрупа ІІВ е подходящо за използване при експлозивна атмосфера за подгрупи ІІА и ІІВ. Съоръжение от подгрупа ІІС е подходящо за използване при експлозивна атмосфера за подгрупи ІІА, ІІВ и ІІС.

         (4) Електрическите съоръжения по ал. 2 в зависимост от максималната повърхностна температура се класифицират по температурни класове съгласно табл. 28.

(5) Електрическите съоръжения по ал. 1, т. 3 се подразделят на три подгрупи в зависимост от естеството на експлозивната прахова атмосфера, за която са предназначени:

1. ІІІА - за експлозивна атмосфера от горими летящи частици;

2. ІІІ В - за експлозивна атмосфера от непроводим прах;

3. ІІІ С - за експлозивна атмосфера от проводим прах.

(6) За електрическите съоръжения по ал. 5, предназначени за места, където може да се образува потенциално експлозивна атмосфера от горими прахове и летящи частици, максималната повърхностна температура се определя без слой прах, а също така може да се определи за дадена дебелина на слоя прах Т_L и да се маркира със символа „Х”

 

 

Чл. 272. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) В зависимост от зоната с експлозивна опасност при избора на съоръженията се взема предвид маркировката съгласно чл. 274.

Чл. 273. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Значението на символите за вида на защита на електрическите и неелектрическите съоръжения по чл. 271, ал. 1, предназначени за работа в потенциално експлозивна атмосфера, е дадено в табл. 30, 31 и 32.

 

Чл. 274. (Попр., ДВ, бр. 17 от 2010 г.; изм., бр. 75 от 2013 г. и бр. 89 от 2014 г.) В места, където има опасност от поява на потенциално експлозивна атмосфера, се предвиждат съоръжения и системи за защита, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, маркирани със знака СЕ, следван от номера на нотифицирания орган

Чл. 275. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Зависимостта между категорията на съоръженията по чл. 270 и възможността за приложението й в различните зони се определя съгласно табл. 33.

 

Чл. 276. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Съоръженията от съответната категория по чл. 270 са безопасни в различните зони, при условие че отговарят на изискванията .

Чл. 277. Работата на технологичните съоръжения (бояджийски камери, шприцкабини, лакозаливни машини, сушилни към тях и др.) се блокира при спиране на работата на вентилацията им.

Чл. 278. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Вентилаторите, които засмукват от зоните с експлозивна опасност, трябва да бъдат предназначени за работа в потенциално експлозивна атмосфера.

Чл. 279. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Електрическите двигатели на вентилаторите на аварийните и локалните вентилационни инсталации, разположени непосредствено в зоните с експлозивна опасност, се предвиждат със същата защита както електрическите двигатели на технологичните съоръжения.

Чл. 280. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Зоните, в които при най-неблагоприятни условия (неработещи защитни съоръжения - вентилация, блокировка и др.) концентрацията на горими вещества в атмосферата е най-малко два пъти по-малка от ДЕГ, са експлозивобезопасни.

Чл. 281. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) При разполагане в самостоятелни вентилационни камери или извън строежите електрическите двигатели на центробежните вентилатори за локални и общообменни смукателни вентилации, обслужващи зони с експлозивна опасност, могат да бъдат със защита, която е с една категория по-ниска от категорията на защита на съоръженията в обслужваните зони.

(2) Електрическите двигатели на аварийните вентилатори, разположени в самостоятелни вентилационни камери или извън строежите, трябва да бъдат със същата категория както на съоръженията, разположени в обслужваното от тях помещение.

Чл. 282. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Електрическите двигатели на нагнетателните вентилации, обслужващи експлозивоопасни зони, при разполагането им в камери могат да бъдат и в нормално изпълнение само в случаите, когато въздухопроводите се изпълняват със самозатварящи се клапи, които се задействат при спиране на вентилационната инсталация.

(2) Самозатварящите се клапи се предвиждат на изхода на въздухопровода в помещението. Клапите се изпълнявават така, че да е невъзможно преминаване на експлозивна смес в тръбопроводите.

Чл. 283. (Отм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 284. Не се отнасят към експлозивоопасните зони местата, в които твърдите, течните и газообразните горими вещества се използват като гориво.

Чл. 285. (1) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За предотвратяване на разряди от статично електричество и образуване на фрикционни искри в зоните с експлозивна опасност се спазват следните изисквания:

1. съдовете за съхраняване на леснозапалими и горими течности, прахообразни или влакнести органични продукти, апаратите, които съдържат такива продукти, тръбопроводите за тяхното подаване, филтрите за почистване и други подобни части трябва да са метални или антистатични и да са заземени;
2. при използване на ремъчни предавки се използват само антистатични ремъци (със специфично повърхностно съпротивление до 10⁷Ω);
3. подовите настилки се изпълняват от продукти, изключващи възможността за образуване на искри от механичен произход (фрикционни искри);

4. подовите настилки, в т.ч. и от органични материали (синтетични), се изпълняват антистатични със специфично повърхностно съпротивление до 10⁹Ω.

(2) (Отм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 286. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За всички електрически машини и апарати, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера, се предвижда автоматично изключване на захранването при претоварване.

Чл. 287. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешава в осветителите да се използват натриеви лампи с ниско налягане, съдържащи свободен метален натрий.

Чл. 288. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Експлозивоопасни зони в помещения или външни инсталации може да се осветяват с общопромишлени осветители, които се монтират, както следва:

1. от външната страна на сградата, през неподвижно затворена горна част (клетка) на прозорец на сградата, при пълно уплътняване на прозоречната рамка и на стъклата към нея; ако прозорецът е единично остъклен, се използва осветително тяло с допълнително стъкло или стъклен глобус;

2. (изм. и доп., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) в специално устроени ниши в стените или таваните, с двойно или единично остъкляване от стъкло с повишена механична якост откъм страната на помещението и с естествена вентилация отвън;

3. в обвивки под налягане.

Чл. 289. (1) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Осветяването на вътрешността на технологични съоръжения, съдържащи горими прахове (бункери, шахти и др.), се осъществява посредством осветители със съответната категория, защитени от механични повреди и вградени в стените на съоръженията, без да изпъкват.

(2) (Отм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 290. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Помещението на котли, работещи с газово гориво, се проектира най-малко с един осветител, предназначен за работа в потенциално експлозивна атмосфера, със самостоятелно електрозахранване (присъединен на отделен токов кръг) и с прекъсвачи и предпазители, изнесени извън помещението.

(2) В помещението по ал. 1 се предвижда газсигнализаторна инсталация, която се задейства при достигане на концентрация на газа във въздуха 10 %   (20 % при наличие на аварийна вентилация) от ДЕГ, като:

1. затваря електромагнитен вентил, монтиран на захранващия газопровод извън сградата;

2. изключва електрическото захранване в помещението (с изключение на захранването на аварийната вентилация) и включва осветителя, предназначен за работа в потенциално експлозивна атмосфера;

3. включва звуков и светлинен сигнал на фасадата на сградата или в помещение с постоянно пребиваване на хора.

(3) Електрическите двигатели на вентилатори към димоходите на газифицираните котелни, както и пусковатата им апаратура (ако е монтирана в котелното помещение) трябва да са предназначени за работа в потенциално експлозивна атмосфера.

Чл. 291. (1) Пристрояване и встрояване на подстанции към помещения със зони от всички категории се разрешава, при условие че:

1. килиите на трансформаторите и разпределителните уредби нямат прозорци, врати и други отвори към експлозивоопасните зони; въводните отвори за тръби и кабели са затворени плътно от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2; в близост до зони „0”, в които има газове, по-тежки от въздуха, вкарването на тръби и кабели в подстанцията се разрешава само през външните й стени, като най-ниската част (подът или дъното на каналите) на подстанцията се предвижда на разстояние най-малко 0,2 m по-високо от пода на помещението с експлозивоопасната зона;

2. стените, които отделят подстанцията от експлозивоопасните зони, са плътни, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост EI 120;

3. разстоянието (хоризонтално и вертикално) от външните врати и прозорци на пристроените и встроените подстанции до външните врати и прозорци на помещенията с експлозивоопасни зони „0”, „1” и „20” е най-малко 4 m до неотварящи се прозорци и 6 m до врати и отварящи се прозорци; не се нормира разстоянието до прозорци, изпълнени от стъклоблокове с дебелина, по-голяма от 0,1 m;

4. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) в подстанции, пристроени към помещения от зони „0”, е създадено повишено налягане с чист въздух от 50 Ра.

(2) Изискванията по ал. 1 се спазват и при определяне на разстоянията между производствените помещения с експлозивоопасни зони „0”, „1” и „20” и помещенията, в които са монтирани електрически съоръжения с общо предназначение.

Чл. 292. (1) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Минималните разстояния от отделно стоящи трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби до помещения и открити съоръжения с експлозивоопасни зони са съгласно табл. 35.

 

Таблица 35

 

(Попр., ДВ, бр. 17 от 2010 г.;

изм. и доп., бр. 75 от 2013 г.)

 

№ по ред	Помещения и открити съоръжения с експлозивоопасни зони, до които се определя разстоянието	Разстояние, m, от трансформатори и разпределителни уредби
		закрити	открити
1	2	3	4
1.         2.       3.         4.         5.       6.       7.   8.   9.   10.	С тежки или втечнени горими газове   Помещения с негорими стени без отвори към трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби и без изхвърляне на газове от смукателната вентилация   Помещения с отвори към трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби и външни взривоопасни съоръжения   Резервоари (газголдери)   С леки горими газове, леснозапалими и горими течности, горим прах или летящи частици   Помещения с негорими стени без отвори към трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби и без изхвърляне на газове от смукателната вентилация   Помещения с отвори към трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби и външни взривоопасни съоръжения   Естакади с открито наливане или изливане на горими течности с пламна температура, по-висока от 55 ºС   Естакади със закрито наливане или изливане на ЛЗТ   Резервоари с ЛЗТ   Резервоари (газголдери) с ГГ   Резервоари с ГТ	10         20     80         не се нормира       6       30       15   30   40   20	15         30     100         0,8 до открито монтирани трансформатори     15       60       25   60   60   40

 

(2) Разстоянията до подземни резервоари може да се намаляват до 50 %.

Чл. 293. В експлозивоопасни зони може да се използват и проводници и кабели с алуминиеви жила за силови и осветителни мрежи, които се свързват посредством заваряване или пресоване.

Чл. 294. Не се разрешава открито полагане на неизолирани проводници в експлозивоопасни зони, включително тролейни проводници за кранове.

Чл. 295. (1) Проводниците и кабелите са с изолация в съответствие с номиналното напрежение на мрежите, но не по-малко от 500 V.

(2) Неутралните проводници се изпълняват със същата изолация както фазовите проводници и се поставят заедно с тях в обща обвивка или тръба.

Чл. 296. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Отворите в стените и в подовете за прокарване на кабели и тръби се уплътняват срещу проникване на пари и газове, като се използват продукти, осигуряващи огнеустойчивост не по-малка от тази на стената или пода.

Чл. 297. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Съединителните и разклонителните муфи за кабели в експлозивоопасни зони се изпълняват със съответната защита.

Чл. 298. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Входовете на кабелите в електрическите машини и апарати се изпълняват със същата или по-висока защита както на съответните машини и апарати.

Чл. 299. В експлозивоопасните зони се разрешава полагането на проводници в газови тръби и бронирани кабели по естакади с тръбопроводи за ГГ и ЛЗТ по един от следните начини:

1. по-ниско от тръбопроводи за горими пари или газове с плътност, по-малка от плътността на въздуха;

2. над тръбопроводи за ЛЗТ, както и за горими пари или газове с плътност, по-голяма от плътността на въздуха.

Чл. 300. В експлозивоопасните зони се разрешава използването на неизолирани медни или алуминиеви шинопроводи, при условие че:

1. шините са съединени посредством заваряване или пресоване;

2. болтовите съединения (в местата, където шините се присъединяват към апаратите) са осигурени срещу саморазвиване;

3. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) повърхностната температура на шинопроводите и на неизолираните отклонения от тях не превишава определените стойности, които се изискват за съоръженията, работещи в потенциално експлозивна атмосфера;

4. шинопроводите са защитени с метални кожуси и се отварят със специални инструменти.