Вътрешно водоснабдяване за пожарогасене

Чл. 191. (1) Сградните водопроводни отклонения и сградните водопроводни инсталации за съвместно провеждане на водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, както и водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди се проектират при спазване на изискванията на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (обн., ДВ, бр. 53 от 2005 г.; попр., бр. 56 от 2005 г.).

(2) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се оцветяват в червен цвят (RAL 3000).

Чл. 192. (1) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(2) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се инсталациите по ал. 1 да се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън, различен от А1 и А2, при условие че са защитени с конструкция с огнеустойчивост ЕІ 60.

(3) (Нова, ДВ, бр. 75 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2014 г.) Водопроводи, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън, различни от А1 и А2, може да се полагат в шахти и канали със стени с огнеустойчивост ЕІ60. Отворите, през които преминават тръбопроводите през пожарозащитни прегради, се уплътняват, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на пресичаната преграда.

Чл. 193. (1) (Досегашен текст на чл. 193; доп., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградни водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират във всички сгради или части от тях (по смисъла на чл. 12, ал. 1) с изключение на:

1. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) производствени сгради и складове (от класове Ф5.1 и Ф5.2), в които вследствие използването на вода може да бъдат предизвикани взрив, пожар или разпространяване на огън;

2. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) производствени и складови сгради (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2) с категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д от I и II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитени стоманени конструкции, независимо от обема им, както и сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост за същите категории по пожарна опасност и с обем не по-голям от 1000 m3;

3. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) самостоятелни сгради с производствено и складово предназначение (от класове Ф5.1 и Ф5.2) от категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В, с площ до 200 m2 и с обем не по-голям от 1000 m 3;

4. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) сгради на водни помпени и пречиствателни станции за битови и отпадъчни води;

5. (изм. и доп., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) производствени сгради (от клас Ф5.1) без водоснабдяване за питейно-битови или производствени нужди, за които водата за пожарогасене е осигурена от водоеми с подвижни съоръжения за водочерпене (мото- или електропомпа);

6. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежи от подклас Ф1.3 и Ф1.4 с височина до 28 m;

7. електрически подстанции;

8. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) строежи от класове Ф1 - Ф4 със застроен обем до 5000 m3;

9. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) отворени гаражи, затворени гаражи (от подклас Ф5.2) за до десет моторни превозни средства и сервизи за до пет работни поста;

10. животновъдни сгради (от подклас Ф5.4);

11. неотопляеми помещения под трибуните на стадионите, когато в тях не се предвиждат горими материали;

12. (изм., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) складове за зърно в насипно състояние (от подклас Ф5.4);

13. (нова, ДВ, бр. 75 от 2013 г.) сгради по чл. 162, за които не се изисква водоснабдяване за външно пожарогасене.

(2) (Нова, ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградна водопроводна инсталация за пожарогасене се предвижда и в производствени или складови помещения с площ над 200 m2 от категория по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б или Ф5В, разположени в сгради по ал. 1, т. 2, 6 или 8, както и за гаражи с над 10 моторни превозни средства и за сервизи с над пет работни поста, разположени в същите сгради.

Чл. 194. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Необходимите водни количества за вътрешно водоснабдяване за пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаването им от водоизточника или от водопроводната мрежа на урбанизираната територия през периода на най-голямо водопотребление при максимално часово водопотребление за питейно-битови и/или производствени нужди.

Чл. 195. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) В производствени сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В с два и повече едновременно действащи пожарни крана, както и в строежи с височина над 28 m от II, III и IV група водопроводните инсталации за пожарогасене се проектират сключени.

Чл. 196. (1) Пожарни кранове съгласно БДС ЕN 671-2 „Стационарни противопожарни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 2: Инсталации с плосък маркуч (шланг)” се предвиждат за водопроводи с диаметър най-малко 2 цола със съединител щорц.

(2) При осигуряване на необходимия напор и разход на вода за пожарогасене се предвиждат пожарни кранове за водопроводи с по-малък диаметър при спазване изискванията на БДС ЕN 671-1 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркучи. Част 1: Макари с полутвърд маркуч.”

(3) (Отм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 197. (1) (Досегашен текст на чл. 197, ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Пожарните кранове се проектират в близост до входовете на помещения, вестибюли, коридори, проходи и други леснодостъпни места.

(2) (Нова, ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Не се разрешава проектиране на пожарни кранове в обема на евакуационни стълбища, за които се изисква отделяне в стълбищни клетки съгласно чл. 47.

Чл. 198. (1) (Нова, ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират така, че всички помещения в сградата да попадат в радиуса на действие на плътната струя на един или повече пожарни кранове.

(2) (Досегашна ал. 1, ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянието между два съседни пожарни крана се определя, при условие че техните струи се кръстосват на разстояние 2 m от краищата им в най-високата и най-отдалечената (критична) точка на обслужваните от тях части от помещението. При определяне на препокриването на струите се отчитат изискванията по отношение на местоположението и размерите на неподвижното оборудване (стелажи, паравани, леки преградни/разделителни/ стени и др.), предвидени в проекта.

(3) (Досегашна ал. 2; изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Изискванията по ал. 2 не се отнасят за площта на стелажите, разположени във високостелажни складове.

прилага за сгради, за които съгласно чл. 193 се изискват сградни водопроводни инсталации за пожарогасене.

(3) (Нова, ДВ, бр. 89 от 2014 г.) По време на изпълнението на строежи с височина над 50 m за всеки етаж се осигурява водоснабдяване за пожарогасене в продължение на 1 час. Инсталациите се проектират зонирани посредством подвижни или стационарни мото- или електропомпи, свързани с резервоари за неприкосновен противопожарен запас от вода и сухотръбия с тръби с диаметър най-малко два цола, с изводи със спирателни кранове и съединители тип „щорц” на всеки етаж от съответната зона, при спазване на следните изисквания:

1. максималната височина на всяка от зоните на инсталацията е 30 m;

2. минималното налягане във всеки извод на инсталацията е 3 bar;

3. минималният разход на вода за всеки етаж е 5 l/s;

4. задействането на помпите се осъществява ръчно от нивото на прилежащия терен съобразно зоната на пожара;

5. на нивото на прилежащия терен се предвижда възможност за свързване на противопожарен автомобил към зонираните сухотръбни инсталации посредством колектор със спирателни кранове, комплектуван със съединители тип „щорц” с диаметър 75 mm.

Чл. 208. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Спринклерните инсталации се проектират при спазване на изискванията на БДС ЕN 12845 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Автоматични спринклерни инсталации. Проектиране, монтиране и поддържане”, като минималното налягане в хидравлично най-неблагоприятно разположения спринклер (с изключение на вътрешностелажните спринклери) е не по-малко от 1,00 bar.

Чл. 209. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За топлоелектрически централи, в които се предвижда използването на подсушени въглища, се проектират водни завеси в местата на пресипките, на входа на транспортьорите в сушилния цех и в главния корпус.

Чл. 210. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г. и бр. 89 от 2014 г.) Водните завеси се проектират при спазване изискванията на СД CEN/TS 14816 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации за разпръскване на вода. Проектиране, монтиране и поддържане”.

Специфични изисквания към водоснабдяването за пожарогасене в нефтопристанища, в складове за леснозапалими и горими течности, за втечнени и сгъстени горими газове и в предприятия на химическата промишленост

Чл. 211. (1) (Досегашен текст на чл. 211, ДВ, бр. 75 от 2013 г.; изм., бр. 89 от 2014 г.) Водоснабдяване за пожарогасене в складове за ЛЗТ, ГТ и ГГ и в предприятия на химическата промишленост се предвижда от високонапорни сключени водоснабдителни мрежи от стоманени тръби.

(2) (Нова, ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За подземни водопроводи се разрешава използването на тръби от строителни продукти с клас по реакция на огън, различен от А1 и А2.

Чл. 212. Мрежите се оразмеряват за най-големия разход на вода за пожарогасене и охлаждане в района на резервоарния парк или в района на производствените сгради и инсталации.

Чл. 213. Разрешава се складове за ЛЗТ и ГТ с вместимост до 5000 m3 и за втечнени и сгъстени горими газове с вместимост до 200 m3 включително да се водоснабдяват с единични отклонения от пожарни водопроводи с дължина до 200 m или от водоеми с електро- или мотопомпи за подаване на вода към мястото на пожара.

Чл. 214. (Доп., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За пожарогасене на полярни ЛЗТ и ГТ се използва въздушно-механична пяна на основата на алкохолоустойчиви пенообразуватели. Инсталациите за пожарогасене на резервоари с ЛЗТ и ГТ се проектират при спазване изискванията на БДС EN 13565-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане”.

Чл. 215. (1) Количеството на необходимите пожарогасителни вещества се определя в зависимост от:

1. необходимата интензивност на подаване на пожарогасителни вещества;

2. максимално възможната площ за гасене;

3. продължителността на гасене на пожара.

(2) Интензивност на подаване на пожарогасителни вещества е количеството пожарогасителни вещества, което се подава за единица време върху единица площ от горящата повърхност в l/s.m2.

Чл. 216. (1) Минималната интензивност на подаване на вода за охлаждане на надземни метални резервоари и на танкери с ЛЗТ и ГТ е, както следва:

1. за горящ резервоар - 0,5 l/s на всеки метър от дължината на окръжността на резервоара;

2. (изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за горящ танкер - 0,5 l/s на всеки метър от дължината между перпендикулярите на разчетния танкер (дължина на товарната зона) от страната на претоварните съоръжения;

3. за съседни резервоари - 0,2 l/s на всеки метър от дължината на половината окръжност на резервоара; за резервоари с топлоизолация водни количества не се осигуряват;

4. за съседни танкери - 0,2 l/s на всеки метър от дължината на танкера.

(2) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Охлаждане на съседни резервоари и танкери не се изисква, ако разстоянието помежду им е повече от два пъти по-голямо от разстоянието, определено в съответствие с изискванията за складове за ЛЗТ и ГТ съгласно глава петнадесета, раздели ХІІ и ХVІІ.

(3) Разрешава се за полуподземни резервоари и за резервоари с плаващ покрив и с понтон разходите на вода по ал. 1 за охлаждане да се намалят до 50 %.

(4) При хоризонтални резервоари за разчетна дължина се приема удвоената дължина на резервоара - за горящия резервоар, и дължината на резервоара, когато е съседен.

(5) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) За резервоари с обем, по-голям от 10 000 m3, се предвиждат стабилни водни инсталации за охлаждане и на техните покриви, с интензивност, както следва:

1. за резервоари с неподвижен покрив - 0,02 l/s.m2;

2. за резервоари с понтон - 0,01 l/s.m2.

Чл. 217. (1) Когато няма техническа възможност за осигуряване на необходимите водни количества за пожарогасене от водоснабдителната мрежа или това е икономически нецелесъобразно, се предвиждат водоеми за пожарогасене в продължение на най-малко един час и за охлаждане на горящия и на съседните резервоари в продължение на най-малко:

1. три часа - при пожарогасене със стабилни или полустабилни инсталации;

2. шест часа - при пожарогасене с преносими уреди и съоръжения.

(2) Неприкосновените водни количества за пожарогасене от водоемите по ал. 1 се възстановяват за не повече от четири денонощия.

Чл. 218. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) На територията на складовете и предприятията се осигурява трикратен запас от необходимото количество пенообразувател за една пенна атака и от количествaта, необходими за запълване на сухите тръбопроводи с воден разтвор на пенообразувател.

Чл. 219. (1) Гасенето на пожари и охлаждането на резервоари за ЛЗТ и ГТ, за втечнени и сгъстени горими газове, както и на технологични инсталации, се осъществяват посредством стабилни или полустабилни инсталации, с преносими (подвижни) уреди и съоръжения и с пожарни автомобили и мотопомпи.

(2) Стабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от водоем, резервоар за пенообразувател, помпена станция, захранващи тръбопроводи и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, дренчерни глави, водоразпръсквачи и др.

(3) Полустабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от захранващ тръбопровод с колектор и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, водоразпръсквачи и др. Захранващите колектори на инсталацията се предвиждат извън обваловката на резервоарите в близост до пътищата за противопожарни цели. Захранването на инсталациите се осъществява от пожарни автомобили, мото- или електропомпи посредством шлангови линии. Интервалът от време от получаване на сигнала или съобщението за пожар до подаване на пожарогасителното средство в резервоара или помещението не трябва да превишава 30 min.

Чл. 220. (1) Надземни резервоари с обем, по-голям от 10 000 m3, както и сферични резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, с дистанционно задействане от централен пулт за управление.

(2) Надземни резервоари с обем от 500 до 10 000 m3 се проектират с полустабилни инсталации за пожарогасене и със стабилни инсталации за охлаждане.

(3) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Резервоари за сгъстени и втечнени горими газове с обем, по-голям от 500 m3, се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане.

(4) За резервоари с обем, по-малък от 500 m3, се предвиждат преносими съоръжения за пожарогасене и охлаждане, както и помещения за съхраняването им.

Чл. 221. Разстоянието от пожарните хидранти и от подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене до обслужваните от тях резервоари, хранилища и открити площадки за ЛЗТ и ГТ, технологични инсталации, сгради и други съоръжения е, както следва: от 30 до 100 m - за пожарните хидранти, и от 30 до 150 m - за водоемите.

Чл. 222. В района на пречиствателните съоръжения за ЛЗТ и ГТ се предвиждат водопроводи за пожарогасене с хидранти.

Чл. 223. (1) Лафетни струйници за противопожарни цели се предвиждат, както следва:

1. за защита на апарати и съоръжения с ЛЗТ, ГТ и ГГ, монтирани на външни технологични инсталации;

2. (доп., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за защита на резервоари със сгъстени и с втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ;

3. на железопътни естакади и пристани за втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ.

(2) Лафетни струйници не се предвиждат за зоните на пещи или апаратури, работещи при температури, по-високи от 150 °С.

Чл. 224. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Лафетните струйници се монтират на водопроводна мрежа с необходимия разход и напор, надземно на вишки и на технологични площадки и се осигуряват с водна завеса.

(2) Лафетните струйници се приспособяват за захранване и от подвижни пожарни помпи и автомобили.

Чл. 225. Лафетните струйници се предвиждат с накрайник с диаметър най-малко 28 mm и с налягане най-малко 0,5 МРа.

Чл. 226. (1) Броят и местоположението на лафетните струйници за защита на външните технологични апаратури и етажерки се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от защитаваните съоръжения с най-малко една плътна струя.

(2) Технологични апаратури и етажерки, които поради местоположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от тяхната височина.

Чл. 227. (1) Броят и местоположението на лафетните струйници в района на резервоарните паркове се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от всеки резервоар с най-малко две струи.

(2) Разрешава се за резервоари със стационарна охладителна инсталация да бъде осигурено оросяване в която и да е точка само с една струя.

Чл. 228. За пожарогасене и охлаждане на апаратите и съоръженията, разположени на площадките на открити етажерки с височина, по-голяма от 20 m, се предвиждат пожарни кранове. Водоснабдителната мрежа се защитава срещу замръзване с топлоизолация или с шахта с изпразнителен кран за източване на водата през зимата.

Чл. 229. На външните технологични инсталации с височина, по-голяма от 10 m, се предвиждат сухотръбия с диаметър най-малко 80 mm, разположени в близост до стълбище, на разстояние до 80 m едно от друго. На технологични етажерки сухотръбията са най-малко два броя. На всеки етаж по сухотръбията се монтират спирателни кранове със съединител щорц, с диаметър 72 mm, с касета с шланг и струйник и с изпразнителни устройства в най-ниската точка.

Чл. 230. Разходът на вода за пожарогасене в предприятия на нефтохимическата промишленост се определя за гасене на два едновременни пожара, както следва:

1. в района на резервоарния парк и отделно стоящите резервоари за газове, ЛЗТ и ГТ;

2. в района на производствените инсталации, като за външните технологични съоръжения разходът на вода се приема най-малко 80 l/s.

Чл. 231. Водопроводът за пожарогасене, от който при пожар във външни технологични съоръжения се захранват стационарните инсталации за охлаждане, се проектира така, че да бъде осигурено допълнително водно количество за захранване на пожарен автомобил не по-малко от 50 l/s.

Чл. 232. (1) Разходът на вода за стационарните охладителни инсталации се определя, както следва:

1. за открити технологични инсталации за апарати колонен тип - за охлаждане на горящата и на съседните й колони, разположени на разстояние, по-малко от два пъти диаметъра на по-голямата колона;

2. (доп., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) за сферични резервоари за сгъстени и втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане – за едновременно охлаждане на горящия и на съседните му резервоари, разположени на разстояние, по-малко от един път диаметъра на по-големия резервоар.

Чл. 234. (1) За пожарозащита на колонните апарати на външни технологични инсталации с височина до 30 m се предвиждат лафетни струйници на платформи извън обваловката и противопожарно оборудване за захранването им. За колонните апарати на външни технологични инсталации с височина, по-голяма от 30 m, се осигурява комбинирана пожарозащита, както следва:

1. до 30 m - с лафетни струйници и противопожарно оборудване за захранването им;

2. над 30 m - със стационарни инсталации за охлаждане.

(2) Апарати, които в зависимост от разположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от височината им.

Чл. 235. (1) В района на технологичните инсталации и резервоарните паркове към нефтохимически обекти освен водопровод за пожарогасене се предвиждат и водоеми с вместимост по 200 m3, разположени на разстояние един от друг не по-голямо от 500 m.

(2) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разрешава се водоемите по ал. 1 да се заменят с шахти с вместимост по 5 m3, захранвани от водопровод с тръба с диаметър не по-малък от 200 mm.

(3) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Всеки водоем или шахта се защитава срещу замръзване. Водоемът и шахтата се проектират с обходен път и с площадка с трайна настилка с размери най-малко 12 m на 12 m за осигуряване на достъп на пожарните автомобили.

(4) Във водоемите или водовземните шахти се осигурява възможност за засмукване на водата с авто- или мотопомпи.