ДИМО- И ТОПЛООТВЕЖДАНЕ (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.)

Чл. 113. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) При възникване на пожар димо- и топлоотвеждането се осъществяват посредством вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината (ВСОДТ), оборудвани със съоръжения и инсталации за подаване на чист въздух, за отвеждане на дима и топлината и за ограничаване на разпространяването им.

(2) Отвеждането на дима и топлината се осъществява посредством:

1. димни люкове – за естествена ВСОДТ, или;

2. вентилатори с механично задвижване – за принудителна ВСОДТ.

(3) Подаването на чист въздух се осъществява посредством приточни отвори или принудителна приточна вентилация при спазване изискванията на тази глава.

(4) В едно помещение не се разрешава проектиране на ВСОДТ със:

1. комбинирано отвеждане на димните продукти посредством димни люкове и вентилатори с механично задвижване;

2. комбинирано подаване на чист въздух от приточни отвори и приточна принудителна вентилация.

(5) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират за:

1. помещения от класове по функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3, Ф.3.4, помещения от класове по функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 с категория по пожарна опасност Ф5В, при площ на помещението и плътност на топлинно натоварване, попадащи в обхвата на критериите в колона 1 (за прозоречни помещения) или колона 2 (за безпрозоречни помещения) на табл. 14;

2. (доп., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) подземни и безпрозоречни гаражи, когато броят на автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 10 и повече;

3. (доп., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) затворени надземни и полуподземни гаражи, извън тези по т. 2, когато броят на автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 20 и повече;

4. строежи с атриуми;

5. помещения от всички класове по функционална пожарна опасност, разположени в подземни етажи и предназначени за повече от 100 човека, при плътност на топлинно натоварване над 25 kWh/m2, независимо от площта на помещението;

6. коридори на подземни и полуподземни етажи с дължина, по-голяма от 20 m, когато най-малко едно от помещенията, обслужвани от коридора, има топлинно натоварване с плътност над 100 kWh/m2 и в него не е предвидена ВСОДТ.

(6) (Доп., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) За изчислителна площ на помещението и на гаражната клетка при определяне на необходимостта от ВСОДТ по ал. 5 се приема площта между стени с минимална огнеустойчивост съгласно колона 4 на табл. 3 в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата. Вътрешните преградни стени се предвиждат без отвори, с изключение на такива, защитени до изискващата се минимална огнеустойчивост на стената, както и отвори, в които са монтирани плътни врати.

(7) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Изискването по ал. 5 не се прилага за помещения в сгради или в отделни части от тях (по смисъла на чл. 12, ал. 1), за които е допустима V степен на огнеустойчивост, за помещения с газови, прахови или аерозолни пожарогасителни инсталации, както и за помещения по ал. 5 с постоянно разкрити отвори към външна среда с обща геометрична площ най-малко 10 % от площта на помещенията.

(8) Помещенията, в които се проектират ВСОДТ, се отделят от останалата част на сградата, в която не се предвиждат ВСОДТ, посредством стени с огнеустойчивост най-малко Е 30 от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В и със защитени отвори над незадимяемата зона до същата огнеустойчивост.

(9) Вратите и капаците за защита на отворите в стените по ал. 8 се предвиждат самозатварящи се.

Чл. 114. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Димните люкове се проектират в покрива или фасадата на сградата над незадимяемата зона и се предвиждат с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне.

(2) Приточен отвор е всеки отвор към външна среда, предназначен за постъпване на чист въздух в помещението (включително прозорци с ъгъл на отваряне най-малко 30°, плъзгащи се и вдигащи се врати, както и врати с ъгъл на отваряне най-малко 60°), с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне или постоянно разкрит, отговарящ на изискванията по чл. 118, ал. 1 или 2. Вратите, прозорците и устройствата, монтирани в приточните отвори, се предвиждат с механизми за фиксиране в отворено положение при задействане на ВСОДТ.

(3) Стойността на аеродинамичната площ на приточните отвори по ал. 2 се приема, както следва:

1. за отвори с монтирани в тях устройства – в съответствие с определеното от производителя;

2. за плъзгащи се и вдигащи се врати, врати с ъгъл на отваряне 90° и повече и постоянно разкрити отвори (без монтирани в тях устройства, жалузи, решетки и др.) – 0,7 от стойността на геометричната им площ;

3. за врати с ъгъл на отваряне от 60 до 90° - 0,6 от стойността на геометричната им площ;

4. за прозорци:

а) с ъгъл на отваряне 90° и повече – 0,65 от стойността на геометричната им площ;

б) с ъгъл на отваряне от 60 до 90° - 0,5 от стойността на геометричната им площ;

в) с ъгъл на отваряне от 45 до 60° - 0,4 от стойността на геометричната им площ;

г) с ъгъл на отваряне от 30 до 45° - 0,3 от стойността на геометричната им площ;

5. извън случаите по т. 1, 2, 3 и 4 - 0,3 от стойността на геометричната им площ.

Чл. 115. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Димните люкове се инсталират така, че разстоянието от горната им димоотвеждаща повърхност до водоотвеждащата повърхност на покрива да е най-малко 0,3 m.

Чл. 116. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Димните люкове се проектират равномерно разположени в рамките на димен резервоар. Максималната единична аеродинамична площ на димен люк с изключение на димните люкове за сцени на помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 е, както следва: 2,40 m2 - за помещения с височина до 4 m и с наклон на покрива до 12°, и 4 m2 - за помещения с по-голяма височина или с по-голям наклон.

(2) Димните люкове се предвиждат с класификация по огнеустойчивост минимум В300 и с минимален клас по реакция на огън С d0.

(3) Димните люкове на покривите на сградите се проектират на разстояние най-малко 2,5 m от стените на помещенията и от вертикалните прегради, обособяващи димните резервоари, и на разстояние най-малко 5 m от брандмауери. При разполагането на димен люк на покрива на сграда с по-ниска кота корниз от съседната сграда разстоянието от димния люк до съседната сграда е не по-малко от 8 m.

(4) Димните люкове на фасадите на помещенията се проектират на разстояние най-малко 2,5 m от съседните стени и на разстояние най-малко 5 m от брандмауери.

(5) Фасадните димни люкове за всеки димен резервоар се дублират на най-малко две различни фасади, като при скорост на вятъра над 1 m/s се осигурява отварянето им от подветрената страна на сградата посредством система за следене посоката на вятъра (ветрова централа).

Чл. 117. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) В помещенията, в които за отвеждане на дима и топлината се предвиждат димни люкове, за подаване на чист въздух се проектират:

1. приточни отвори с аеродинамична площ не по-малка от аеродинамичната площ на димните люкове в най-големия димен участък (ДУ), или

2. приточна принудителна вентилация с производителност, осигуряваща не по-малко от 80 % от изискваната кратност на смукателната принудителна вентилация по табл. 14 за най-големия ДУ; скоростта на постъпващия в помещенията въздух е не по-голяма от 5 m/s.

(2) В помещенията, в които за отвеждане на дима и топлината се предвиждат вентилатори с механично задвижване, за подаване на чист въздух се проектират:

1. приточни отвори с площ, осигураваща скорост на постъпващия въздух в помещението не по-голяма от 5 m/s, или

2. приточна принудителна вентилация с производителност, осигуряваща не по-малко от 80 % от изискваната кратност на смукателната принудителна вентилация по табл. 14 за най-големия ДУ; скоростта на постъпващия в помещенията въздух е не по-голяма от 5 m/s.

Чл. 118. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Приточните отвори се разполагат равномерно в рамките на помещението, като горният край на отворите е на височина най-малко 1 m под горния край на незадимяемата зона.

(2) (Доп., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Допуска се при естествено отвеждане на дима и топлината като приточни отвори да се използват димните люкове на съседни димни резервоари в същото помещение. В този случай долният край на димната преграда се проектира на разстояние най-малко 1 m под горния край на незадимяемата зона, като на разстояние 1 m от двете страни на проекцията на димната преграда върху пода не се предвиждат горими материали.

(3) Местата на подаване на чист въздух посредством приточна принудителна вентилация се проектират в съответствие с ал. 1, като въздушната струя се насочва към пода на помещението.

Чл. 119. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Вентилаторите за отвеждане на дима и топлината с механично задвижване се предвиждат с минимална класификация по огнеустойчивост F300. Захранващите кабели се осигуряват срещу повреди от топлинно въздействие при пожар в продължение на най-малко 60 min в сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост и най-малко 30 min в сгради от ІІІ и ІV степен на огнеустойчивост. Захранващите кабели на останалите елементи на естествените и принудителните ВСОДТ (димни люкове, приточни отвори, димни прегради, табла за управление и др.) трябва да са с класификация Р (РН) 30 или под конструкции и покрития, осигуряващи огнеустойчивост ЕІ 30.

(2) Въздухопроводите на ВСОДТ за транспортиране на димни продукти директно навън от помещението и клапите за контрол на дима (в случаите по чл. 123, ал. 3) се предвиждат с минимална огнеустойчивост в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата, както следва:

1. Е300 60 – за сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост;

2. (доп., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Е300 30 – за сгради от ІІІ и ІV степен на огнеустойчивост и от стоманени незащитени конструкции.

(3) Въздухопроводите на ВСОДТ за транспортиране на димни продукти през съседни помещения и клапите за контрол на дима (в случаите по чл. 123, ал. 3) се предвиждат с минимална огнеустойчивост в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата, както следва:

1. ЕІ 60 – за сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост;

2. ЕІ 30 – за сгради от ІІІ и ІV степен на огнеустойчивост.

(4) Въздухопроводите на смукателна ВСОДТ, преминаващи през съседни помещения, разделени с пожарозащитни прегради, както и клапите за контрол на дима се предвиждат с минимална огнеустойчивост, равна на огнеустойчивостта на съответната преграда.

Чл. 120. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Височината на помещенята се определя от пода до тавана на помещенията, като окачените тавани не се вземат предвид в случаите, при които отворите в тях са повече от 25 % от площта им.

(2) При отвори в окачени тавани с площ, по-малко от 25 % от площта им, за осигуряване на ефективно отделяне на дима и топлината се предвиждат направляващи канали от окачения таван към устройствата по чл. 113, ал. 2, изпълнени от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) Когато в пространството между окачения таван и тавана на помещението са предвидени горими материали или строителни продукти с клас по реакция на огън, по-нисък от А2, се осигурява димен люк с аеродинамична площ не по-малко от 1 m2 на всеки 400 m2 площ или принудителна смукателна ВСОДТ с кратност на въздухообмена 3 h-1.

Чл. 121. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват от централи с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа. Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се задействат ръчно дистанционно и автоматично. В случай че в помещението са проектирани два и повече ДУ, се предвиждат технически решения за гарантиране задействането на ВСОДТ в ДУ, в който е възникнал пожар.

(2) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират така, че до 60 s от задействането на командния сигнал да достигат проектното ниво на производителност.

(3) Отварянето на приточните отвори или задействането на приточната вентилация на ВСОДТ се осъществява непосредствено след отварянето на димните люкове или задействането на смукателната вентилация на ВСОДТ.

(4) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването.

Чл. 122. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) За ограничаване на разпространението на димни продукти при пожар и за ефективното им отстраняване от помещенията се проектират димни резервоари, обособени с междуетажни преградни и покривни конструкции с минимална огнеустойчивост Е30 и:

1. с активни или стационарни димни прегради с минимална класификация по огнеустойчивост D 30 (DН 30) и с минимален клас по реакция на огън С d0, и/или

2. със стени с минимална огнеустойчивост Е30.

(2) При обособяването на димни резервоари в помещение се спазват следните изисквания:

1. минималната площ на димния резервоар е 300 m2 - за помещения с площ над 300 m2;

2. при наличие на димни люкове максималната площ на димния резервоар е 2000 m2, а при наличие на вентилатори с механично задвижване – 2600 m2; максималната дължина на всеки димен резервоар по осите е 60 m;

3. при наличие на димни люкове максималната площ на димния резервоар в атриуми е 1000 m2, а при наличие на вентилатори с механично задвижване – 1300 m2; максималната дължина на всеки димен резервоар по осите е 40 m.

Чл. 123. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) (1) Минималните стойности на аеродинамичната площ на димните люкове или кратността на въздухообмена на принудителната ВСОДТ в помещенията се определят за всеки димен участък, както следва:

1. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 1 - по табл. 14, в зависимост от височината на незадимяемата зона в ДУ, площта и височината на ДУ, плътността на топлинното натоварване;

2. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 2 и 3 – съгласно забележка 1 към табл. 14;

3. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 4 – съгласно раздел I на глава тринадесета;

4. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 5 – по табл. 14, в зависимост от височината на незадимяемата зона в ДУ, площта и височината на ДУ, плътността на топлинното натоварване;

5. за коридорите по чл. 113, ал. 5, т. 6 - съгласно забележка 2 към табл. 14.

(2) За помещения със спринклерна пожарогасителна инсталация стойностите на аеродинамичната площ на димните люкове и кратността на въздухообмена по табл. 14 се намаляват с 50 %.

(3) Когато един вентилатор с механично задвижване обслужва повече от един ДУ, дебитът му може да бъде сведен до този, изискван за най-големия ДУ, при осигуряване на клапи за контрол на дима.

(4) Стойностите на плътността на топлинното натоварване в помещенията в зависимост от тяхното предназначение се определят съгласно приложение № 9.

(5) Височината на незадимяемата зона в ДУ се определя при спазване на следните изисквания:

1. (изм., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) не по-малко от височината от пода до кота 0,2 m над горния край на най-високо разположения незащитен отвор към съседно помещение, но не по-малко от 2 m от най-високо обитаемата кота в ДУ, и

2. (изм., ДВ, бр. 89 от 2014 г.) за амфитеатрални помещения (кина, театри и др. под.) не по-малко от 2 m над най-високо обитаемата кота в ДУ, или 80 % от осреднената височина на помещението, и

3. не по-малко от височината от пода до кота 0,2 m над долния край на димната преграда, с изключение на случаите по чл. 118, ал. 2, и

4. не по-малко от височината от пода до кота 1,0 m над долния край на димната преграда - в случаите по чл. 118, ал. 2.

(6) При определяне на височината на незадимяемата зона по ал. 5 максималната й стойност се приема не повече от 80 % от височината на ДУ, а минималната – не по-малко от 50% от височината на ДУ.

Чл. 124. (Попр., ДВ, бр. 17 от 2010 г.; изм., бр. 75 от 2013 г.) Оразмеряването на вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината може да се извършва и въз основа на методите по БДС EN 12101 „Системи за управление на дим и топлина”, свързани с частите за проектиране от същия стандарт, както и въз основа на методите по СД СЕN/ TR 12101-5 „Системи за управление на дим и топлина.

3. За сцени на помещения в сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 с височина, по-голяма от 10 m, стойностите за естествената ВСОДТ по табл. 14 се приемат за всеки 10 m от височината им.

4. За димни участъци с височина над 10 m, с изключение на сцени в помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1, производителността на принудителната вентилация на ВСОДТ се определя на база обем на димния участък с височина 10 m.

5. Производителността на принудителната вентилация на ВСОДТ се определя на база геометричния обем на димния участък.

6. При наличие на окачени тавани с площ на отворите в тях, по-малка от 25 % от площта им, за отстраняване на дима и топлината в окачения таван към направляващия канал се проектира отвор с площ, два пъти по-голяма от аеродинамичната площ на димния люк.

7. (Нова, ДВ, бр. 89 от 2014 г.) За междинна стойност на височината на незадимяемата зона y се приема по-голямата височина, съответно по-голямата аеродинамична свободна площ на димните люкове и кратност на принудителната вентилация, като не се допуска интерполация.