Големия пожар в Чикаго

Вероятно сте чували за един от най- големите пожари в световната история, а именно този в Чикаго. Днес ще Ви разкажем по- подробно за тази невероятна история, която е белязала човечеството.

Чикагският пожар от 1871 г., наричан още "Големият Чикагски пожар" е горял от 8 до 10 октомври, убил е над 300 души , оставил е  много бездомни, унищожил е хиляди сгради и е нанесъл щети за приблизително 200 милиона долара. Има легенда, която гласи, че една крава е ритнала фенера в плевнята и от там е тръгнал огъня, но други теории твърдят, че става въпрос за човешка грешка.

Сухото време и изобилието от дървени сгради, улици и тротоари направиха Чикаго уязвим на пожари. А хората тогава не са знаели за пожарогасители и противопожарни системи.  По онова време, средно на ден са ставали по два пожара в града, а е достигал и до 20 пожара на седмица преди Големия Чикагски пожар.

Въпреки опустошението на пожара, голяма част от физическата инфраструктура на Чикаго, включително и водните, канализационните и транспортните му системи, остават непокътнати. Реконструкционните усилия започват бързо и стимулират голямо икономическо развитие и нарастването на населението, тъй като архитектите полагат основите на модерен град с първите небостъргачи в света. По времето на пожара населението на Чикаго е приблизително 324 000 души, а в рамките на девет години след това е имало 500 000 жителя. До 1893 г. градът е бил основен икономически и транспортен център с население от 1,5 милиона души. През същата година Чикаго бе избран да бъде домакин на световното колумбийско изложение - основна туристическа атракция, посетена от 27,5 милиона души или приблизително половината от населението на САЩ по онова време.

Произход на пожара

Пожарът започва около 9:00 часа на 8 октомври в или около малка плевня, принадлежаща на семейство О`Лайъри.  Бараката до хамбара е първата сграда, която е била погълната от огъня, но градските служители така и  никога не определили точната причина за пожара.  Има обаче много спекулации през годините. Най-популярната приказка обвинява кравата на госпожа О`Леъри, която, според твърденията, е повалила фенера; други твърдят, че група мъже са играли в хамбара и именно те са съборили фенера. Още други предположения показват, че пламъкът е свързан с други пожари в Средния Запад този ден.

Бързото разпространение на огъня е било подпомогнато от използването на дървесина като преобладаващ строителен материал. Повече от две трети от сградите в Чикаго по време на пожара са направени изцяло от дърво, като повечето къщи и сгради са покрити със силно запалими материали. Всички тротоари и много от пътищата на града също са били изработени от дърво.  Освен това , Чикаго е получил само 2.5 см дъжд от 4 юли до 9 октомври, причинявайки тежки условия на суша преди пожара, докато силните югозападни ветрове са спомагали да се носят летящи жарги към сърцето на града.

През 1871г. пожарната служба на Чикаго  има  само 185 пожарникаря за целия и град . Първоначалната реакция на пожарната служба е била достатъчно бърза, но поради грешка на на пазача Матиас Шафър, пожарникарите са били  изпратени на грешното място и това е дало възможност на пожара да се разрасне.

Разпространението на огъня

Когато пожарникарите пристигат на правилната улица, огънят вече се е разраснал и се разпространил в съседни сгради и напредва стремглаво към централния бизнес район. Пожарникарите са се надявали, че южния клон на реката ще подейства, като естествена преграда за огъня, но по цялото протежение на реката е имало дървени дворове, складове,  въглищни дворове и шлепове и многобройни мостове . С помощта и на южния вятър пламтящи отломки са се прехвърлили много бързо и от другата страна на реката.

След като виждат колко бързо огъня прехвърля реката и започва да достига до сърцето на града, хората изпадат в паника. По това време кметът Розуел Б. Мейсън изпраща съобщения до близките градове, за да потърси помощ. Когато сградата на  съда се запалва, той наредежда хората да бъде евакуирани, а  затворниците затворени в мазето В 2:30 сутринта на 9-ти, кулата на съда се срива, като издава грандиозен камбанен звън. Някой свидетели твърдят, че са чули камбаната от 1,6 километра.

Тъй като повечето сгради са се  поддали на пламъците, основен фактор, допринасящ за разпространението на огъня, е било метеорологичното явление, известно като огнен вихър. Тъй като прегрятият въздух се издига, той влиза в контакт с по-хладния въздух и започва да се върти, създавайки торнадо-подобен ефект. Пожарът беше прескочил река за втори път и сега бушуваше по северната част на града. Една горяща отломка пада върху локомотив с керосин, което допълнително засилва пламъците. Въпреки бързо разпространяващия се пожар, пожарникарите не спират да се борят. Най- сетне на 9ти започва да вали и пожара бива загасен.

Последици от пожара

След като огъня спира, тлеещите останки са били все още много горещи, за да е възможно да се започне проучване на щетите. Това е отнело няколко дни. В крайна сметка градът определил, че пожарът е унищожил район с дължина от 6 км и средно широк 1/4 км, обхващащ площ от 809 хектара, над 117 км пътища, тротоари, 2000 лампи, 17 500 сгради и  земя на стойност 222 милиона долара - около една трета от оценката на целия град. От 300 000 жители- 100 000 са  останали без дом. Точния брой на загиналите не се знае, тъй като повечето жертви може да са се удавили или са били изгорени, без да останат никакви останки, но се предполага около 300 загинали.

През дните и седмиците след пожара в Чикаго се вливаха парични дарения от страната и чужбина, както и дарения за храна, облекло и други стоки. Тези дарения са от граждани, корпорации и градове. Ню Йорк дадва 450 000 долара, заедно с облекло и провизии, Сейнт Луис дава 300 000 долара, а общият съвет на Лондон даде 1 000 гвинеи, а също и 7 000 паунда от частни дарения. Милуоки, заедно с други близки градове, помогнаха да се изпрати противопожарно оборудване. Освен това, храна, облекло и книги бяха донесени с влак от целия континент.

Обществените сгради биват отворени, като места за убежище. Много от останалите бездомни след пожара, никога не успяват да възвърнат стария си живот, тъй като всичките им лични документи и вещи се изгарят в пожара.

Пожарът също събуди и много въпроси у американците. Въз основа на религиозна гледна точка някои казаха, че американците трябва да се върнат към по-старомоден начин на живот и че огънят е причинен от хора, които игнорират традиционния морал. От друга страна, други смятаха, че поуката, която трябва да се извлече от огъня, е, че градовете трябва да подобрят строителните си техники. Почти непосредствено градът започва да пренаписва стандартите си за пожар, стимулирани от усилията на водещи застрахователни ръководители и реформатори на превенцията на пожари като Артър К. Дюкат. Чикаго скоро разработва една от водещите противопожарни сили в страната.

Собствениците на имоти и спекулантите на земя, бързо се заемат с възстановяването на града. Първото натоварване на дървен материал за възстановяване е било извършено в деня, в който е изгаснала и последната тлееща сграда. По време на световното колумбийско изложение, 22 години по-късно Чикаго бе домакин на повече от 21 милиона посетители. Хотелът "Палмър Хаус" изгаря до основи в огъня 13 дни след откриването му. Неговият предприемач, Потър Палмър, осигурява заем и възстановява хотела на по-високи стандарти от другата страна на улицата, обявявайки го за "Първата световна огнеупорна сграда".

Слухове за възникването на пожара

Почти от момента, в който избухва огънят, започват да циркулират различни теории за неговото възникване. Най-популярната и трайна легенда твърди, че пожарът е започнал в обора О`Лиъри, докато госпожа О`Лиъри е доила кравата си. Кравата изритала фенера (или маслената лампа в някои версии), предизвиквайки огъня в плевнята. Семейството на О`Лиъри отрича това, заявявайки, че са били в леглото преди началото на пожара, но историята на кравата започна да се разпространява в града. През 1893 г. репортерът Майкъл Ахерн изважда историята с кравата и фенера, признавайки, че е измислена, но дори и неговата изповед не е успяла да постави легендата да си почине. Въпреки че О`Лиъри никога не бяха официално обвинени в предизвикването на огъня, историята става толкова вкоренена в местната традиция, че градският съвет на Чикаго официално ги оневини - и кравата - през 1997 г.

Друга теория обвинява човека, който първи е съобщил за пожара- Даниел Съливън. Обвиненията са, че той е запалил сеното в плевнята по невнимание, докато се е опитвал да краде мляко.

Антъни Де Бартоло съобщава за Чикаго Трибюн  пък доказателства, които предполагат, че Луи М. Кон може да е предизвикал пожара по време на игра на зарове. Според тях в нощта на пожара, Кон е играл хазарт с други момчета в хамбара на семейство О`Лиъри. Бързайки да избягат от госпожа О`Лиъри, която ги е усетила, те са съборили лампата и са подпалили хамбара.

Алтернативна теория, предложена за първи път през 1882 г. от Игнатий Л. Донъли твърди, че пожара е предизвикан от метеорит. На конференцията на Aerospace Corporation и Американския институт за аеронавтика и астронавтика през 2004 г. инженерът и физикът Робърт Ууд предложил, че огънят започва, когато кометата на Биела се разпада над Средния Запад. Четири големи пожара са пламнали в един и същи ден и всички на бреговете на езерото Мичиган, което предполага обща причина. Очевидци съобщават, че са забелязали спонтанни запалвания, липса на дим, "падащи от небето топки" и сини пламъци. Според Ууд тези сметки показват, че пожарите са причинени от метана, който се среща често в кометите. Но тъй като не е известно, че метеоритите започват или разпространяват огньове и са хладни на допир, след като достигнат земята, тази теория не намира полза в научната общност.