История на огнеборството

Историята на организираното пожарогасене започва още в древния Рим. Преди това има доказателства за използването на противопожарна техника в Древен Египет, включително водна помпа, изобретана от Александрия Ктесибъс през III век пр.н.е., която по-късно се е подобрила по дизайн на герой от Александрия през 1 век пр. Хр. 

РИМ

Първата римска пожарна бригада, за която имаме някаква значителна история, е създадена от Марк Лициниус Крас. Марк Лициний Крас е роден в богато римско семейство около 115 г. пр.н.е. Една от най-доходоносните му схеми се възползва от факта, че в Рим е нямало пожарна. И така Крас поправя този пропуск, като създава своя собствена бригада от огнеборци- 500 силни мъже, които са се втурвали срещу горящите площи при първия вик на тревога.  Когато пристигнат на мястото на пожара, обаче, пожарникарите не правели нищо, преди работодателя им да сключи сделка за цената на услугата по гасенето на пожара с притежателя на горящата собственост. Ако Крас не успеел да договори задоволителна цена, хората му просто оставяли сградата да изгори до земята, след което той предлагал да я купи за част от стойността си. Императорът взаимствал идеята на Крас и съсздал по нейно подобие организация, която да се бори с пожари, използвайки кофи, помпи, куки и т.н. и да погасяват огъня преди сградите да изгорят. По него време не е имало пожарогасители, като сегашните и битката с пламъците е била много по- трудна. Бригадите патрулирали по улиците на Рим, за да наблюдават за пожари и служат като полицейски сили. И така ако има пожар, мъжете са се насочвали към най- близкия източник на вода и са пренасяли с кофи от ръка на ръка до огъня.

ЕВРОПА

Лондон претърпява големи пожари през 798, 982, 989, 1212 и най-вече през 1666 г. (Вликият пожар на Лондон). Великият пожар от 1666 г. започва в пекарския магазин на "Пъдинг Лейн" и оставя десетки жители на града бездомни, като изпепелява техните домове. Огънят е опустошил около две хиляди квадратни мили от града. Преди този пожар Лондон не е имал организирана противопожарна дейност. След това застрахователните дружества са създали частни противопожарни бригади, за да защитят собствеността на клиентите си. Но те биха се грижили само за сградите, които са застраховани към тях. Всички такива сгради са имали маркер, че са в пожарна безопасност.

Ключовия пробив в пожарната се случва през 17- ти век, когато се появяват първите противопожарни машини. Ръчните помпи, преоткрити в Европа след 1500 години са имат много малък диапазон, поради липсата на маркучи.  Германският изобретател Hans Hautsch подобрява ръчната помпа, като създава първата всмукателна и нагнетателна помпа и добавя няколко гъвкави маркуча към нея. През 1672 г. семинарът на холандския художник и изобретател Ян Ван дер Хейдън пък, разработва маркуча за пожар. Изработен е от гъвкава кожа и свързан на всеки 15 м с месингови фитинги. Дължината остава стандартна и до днес в континентална Европа, докато в Обединеното кралство стандартната дължина е 23 метра или 25 метра. Пожарната машина е разработена от холандския изобретател, търговец и производител Джон Лофтинг (1659-1742), работещ с Ян ван дер Хейден в Амстердам. Лофтинг се премества в Лондон през 1688 г. или станал английски гражданин и патентовал (патент номер 263/1690) "Смучещият червей" през 1690 г. Имаше ярко описание на възможностите за пожарогасене на устройството му в „The London Gazette” от 17 март 1691, след издаването на патента. Британският музей има печат, показващ пожарната машина на Лофтинг, работещ в Лондон, като машинатата  се е  изтегляла от екип от мъже. В отпечатъка са показани три пожарни плака на ранни застрахователни компании, без съмнение да се посочва, че Лофтинг сътрудничи с тях в борбата с пожарите.

САЩ

През 1631 г. губернаторът на Бостън- Джон Уинтроп забранява дървените комини и сламените покриви. През 1648 година се наемат четирима мъже, които да действат, като огнеборци. Те са били оправомощени да проверяват комините и да налагат на глоби нарушителите на правилата. По- късно осем мъже- доброволци, започват да обикалят улиците през ноща, носейки със себе си големи дървени дрънкалки. Ако забележат някъде пожар, мъжете започвали да дрънчат силно, за да могат да се ориентират гражданите, къде е пожара и да се формират големи бригади, които да загасят огъня. На 27 януари 1678 г. първата компания за противопожарни машини влезе в експлоатация със своя капитан Томас Аткинс.През 1736 г. Бенджамин Франклин създава Съюзната пожарна компания във Филаделфия.

Съединените щати са нямали държавни пожарни отдели до времето на Американската гражданска война. Преди това частни противопожарни бригади се конкурират помежду си, за да бъдат първите, които реагират припожар, тъй като застрахователните компании са плащали на бригадите, за да спасяват горящи  сгради на техни клиенти. Застрахователите също са използвали свой собствен спасителен корпус в някои градове. Първата известна жена пожарникар Моли Уилямс зае мястото си наравно до  мъжете по време на виелицата от 1818 г. и е  издърпала помпата за огъня през дълбокия сняг.

На 1 април 1853 г. в Синсинати, щата Охайо се появява първият професионален пожарен отдел, който се състои от 100% служители на пълен работен ден.

През 2010 г. 70% от пожарникарите в САЩ са доброволци. Само 5% от обажданията са действителни пожари. 65% са медицинска помощ. 8% са фалшиви аларми.

МОДЕРНО РАЗВИТИЕ

Първите пожарни организации, в съвременния смисъл на думата, са създадени във Франция в началото на 18 век. През 1699 г. един човек с дръзки търговски идеи Франсоа дьо Морие дю Периер е изключително заинтересован от изобретенията на Ян ван дер Хейдън. Той успешно демонстрира новите помпи и успява да убеди краля да му предостави монопола за производство и продажба на пожарогасителни преносими помпи в кралство Франция. Франсоа дьо Морие дю Периер поднася 12 помпи за град Париж, а първата Парижка пожарна бригада, известна като Compagnie des gardes-pompes (буквално "Дружеството на помпените гварди"), е създадена през 1716 г. През следващите години са създадени други пожарни служби в големите френски градове. Около това време се появи сегашната френска дума ‘pompier’ ( пожарникар), което буквално означава „ помпа”. На 11 март 1733 г. френското правителство решава намесата на  противопожарните служби да бъде безплатна. Това е решение е било взето, защото в случаите на пожар, хората винаги са чакали последния момент преди да се обадят на пожарната служба, за да избегнат плащането на таксата, а това често е  било твърде късно да се  спре пожара. От 1750 г. френските пожарни скужби стават паравоенни единици и получават униформи. През 1756 г. на крал Луи XV се препоръчва използването на защитна каска за пожарникарите, но отнема много повече години, преди мярката действително да бъде изпълнена.

Във Великобритания, „Великият пожар на Лондон” през 1666 година предизвиква промени, които поставят основите на организираната противопожарна служба. Още през 1667 година общинският съвет създава първата пожарогасителна компания "Огънят", в която на малките екипи от пожарникари бяха осигурени униформи и значки за ръце показващи компанията, на която те принадлежат.

На 1 април 1853 г. пожарната катедра в Синсинати се превръща в първата платена професионален противопожарна служба в САЩ и първият в света, който използва Парни двигатели.

ОГНЕБОРСТВОТО ДНЕС

 Днес спасителите от пожари и бедствия продължават да бъдат, както на платено пълно работно време, така на повикване и доброволци.

Противопожарното дело е опитът да се предотврати разпространението и гасенето на значителни нежелани пожари в сгради, превозни средства, гори и др. Пожарникарят потиска и изгася пожари, за да защити живота и да предотврати унищожаването на собствеността и околната среда. Пожарникарите могат да предоставят и други услуги на своите общности.

Пожарникарите обикновено се подлагат на висока степен на техническо обучение както в общите техники за борба с пожарите, така и в разработването на експертни познания в конкретни пожарни операции, като противопожарни авиационни пожари и противопожарни противопожарни съоръжения.

Една от основните опасности, свързани с противопожарните операции, е токсичната среда, създадена от горими материали, четирите основни рискове са дим, недостиг на кислород, повишени температури и отровни атмосфери. Допълнителните опасности включват падане и структурен срив, който може да влоши проблемите, свързани с токсична среда. За да се справят с някои от тези рискове, пожарникарите носят самостоятелно дихателно оборудване.

Първата стъпка в противопожарната операция е разузнаването и търсенето на произхода на пожара и идентифицирането на конкретните рискове.

Най-ранните известни пожарникари са в Рим. император Нерон създава Корпус на Вигели за да защити Рим след катастрофален пожар. Той  се е  състоял от 7 000 души, оборудвани с ,които се борили с пожара, както  и служели като полицаи.

Целите на пожарникарите са да спасят живота, собствеността и околната среда. Пожара може бързо да се разпространи и да застраши много животи, но с модерни техники за борба с пожарите, катастрофата често може да бъде избегната. За да се предотврати пожар при стартиране, задълженията на пожарникарите могат да включват публично образование за пожарна безопасност и извършване на пожарни проверки на местата, за да се провери дали са спазени местните препоръки за безопасност.  Противопожарните средства изискват умения за борба, гасене и предотвратяване на пожари, отговаряне на спешни повиквания, работа и поддръжка на оборудване и помещения на противопожарната служба и широко обучение за извършване на противопожарни и спасителни дейности. Пожарникарите трябва да имат (или да могат да придобият) познания за организациите, операциите и процедурите на отделите и уличната система на района или града,които ще трябва да преговарят редовно, за да изпълняват качествено задълженията си.