Пожарни автомобили

От край време съществуването на човечеството е съпътствано с борба срещу природните бедствия. Огънят често излизал извън контрол , нанасял изключителни щети и взимал многобройни жертви. Заради многото човешки жертви и онищожаването на големи площи, хората са били принудени на изобретят начин, с който да се справят с пожарите.  Има сведения, че още през II век преди Христа откривателят Ктесибии от Александрия обявява пред Света изобретяването на първата помпа за гасене на пожар и дава началото на създаването на съвременните пожарогасители.

И така в процес на развитие на цивилизациите, начините за борба с пожарите стават все по- ефективни. Първата илюстрация на пожарна кола с ръчна помпа датира от 1670 г. и е показана в търговски каталог на Джон Кийлинг в Лондон, Англия.

Пожарната кола е превозно средство, предназначено основно за противопожарни операции. В допълнение, много противопожарни служби често използват своите превозни средства за различни други цели, включително спешни медицински услуги и спасителни цели.

Основните цели на пожарния автомобил включват транспортиране на пожарникари до инцидента, осигуряване на вода за борба с пожара и носене на друго оборудване, необходимо на пожарникарите. Типично модерно превозно средство ще носи инструменти за широк спектър от пожарогасителни и спасителни дейности с общо оборудване, включващо стълби, самостоятелен дихателен апарат, вентилационно оборудване, комплекти за оказване на първа помощ и хидравлични спасителни средства.

Много пожарогасителни превозни средства се базират на стандартни модели автомобили (въпреки че някои части могат да бъдат модернизирани, за да се справят с изискванията на използването на превозните средства). Те обикновено са снабдени със звукови и визуални предупреждения, както и комуникационно оборудване, като двупосочни радиостанции и мобилна компютърна технология. Друго, което отличава пожарните автомобили е специфичното им оцветяване, специализираната им надстройка и специалния режим на движение13, който ползват при движение по пътната мрежа.

Класификация

Класификацията на пожарните автомобили може да бъде най- разнообразна. Според вида на обектите, които охраняват те се делят на комунални, летищни и индустриални. Комуналните пожарни автомобили са предназначени за гасене на структрни пожари и спасяване на хора в населените места.  Летищните пожарни автомобили са  предназначени за гасене на пожари и провеждане на спасителни операции във въздухоплавателни средства и в инфраструктурните обекти на летищните комплекси от собствените им пожарни служби, а индустриалните пожарни автомобили служат за гасене на пожари, спасяване и/ или ликвидиране на аварии в рискови промишлени обекти или теритрии.

Според тяхното основно предназначение, пожарните автомобили се  делят на автомобили за пожарогасене, височинни спасителни средства, спасителни автомобили, санитарни автомобили, аварийни автомобили, автомобили с комуникацонни станции, персонални автомобили, осигуряващи автомобили и други.

Друг вид разделение на видовете пожарни автомобили може да бъде според видът на пожарогасителните им вещества. А именно за гасене с вода, вода и пяна, комбинирано пожарогасене, прахово или газово пожарогасене. 

Пожарните автомобили носят в себе си взаимодействащи си подсистеми . Като цяло най- основнте елементи са базовото шаси и специализираната му надстройка. Разбира се, че всяка една част има значение относно резултата, който ще постигне дадения автомобил.

Базовото шаси представлява най- важната, самостоятелна част от пожарния автомобил. Именно то е определящо за общото качество на автомобила, защото и най-съвременната надстройка, поставена на остаряло като техническо решение и параметри базово шаси, няма да позволи компанирането на съвременен и надежден пожарен автомобил. За да бъде един пожарен автомобил качествен, трябва базовото му шаси да бъде на ниво.

Изборът и покупката на шасито на автомобила се основава на тактическото приложение на апарата. Рамата на подемно-транспортното средство може да е "гола", като има само монтирани двигател, оси, пружини, рамкови елементи, кормилно управление и спирачни системи. Изпълнителят на апаратурата може да избере да използва "кабина и шаси", където рамката има вече завършен двигател, кабина, седалки, предна ламарина и окабеляване. И в двата случая рамката на камиона обикновено се поръчва от добре утвърден строител на товарни автомобили

Днес пожарните автомобили не са само големи и червени. Кой може да определни какъв точно цвят  и форма трябва да имат? Каквито и да са те, най- важна е целта, за която са създадени.

Традиционният цвят на пожарните автомобили е червения. Счита,се че този цвят им придава важност и привлича вниманието. Все повече се горови обаче, че червения цвят не  е най- подходящото решение. То не се отличава чак толкова добре, особено вечер. Поякога дори и сирените и мигащите светлини не са достатъчни.  Изследванията показват, че белите или дори яркожълтите пожарни автомобили са много по-видими от червените. Така че, противно на традицията,  на някои места по света поръчват бели или жълти пожарни автомобили.

Истинската причина, поради която пожарните камиони са червени, остава донякъде забулена в мистерия. Съществуват обаче няколко конкуриращи се теории, едната от които може да съдържа някои или по-голямата част от истината.

Например една теория твърди, че пожарните камиони са червени, защото най-ранните противопожарни отделения са били от неплатени доброволци. Тези доброволци не са имали много пари, а червеният е най-евтиният цвят боя, кояето е имало и за това са боядисвали автомобилите в червено.

Друга теория твърди, че пожарните камиони са боядисани в червено, за да се отличават пред останалите автомобили на пътя. В началото на 20-те години на миналия век Ford предлагаше само черни автомобили, така че червените пожарни автомобили със сигурно щяха да се откроят сред морето от черни автомобили на пътя.

Днес червеният цвят остава най-популярния цвят за пожарни автомобили и различни други спешни превозни средства. Въпреки това, ще видите и много други цветове на пожарните автомобили. Например, не е необичайно да видите пожарни автомобили, които  са бели, жълти, сини, оранжеви, зелени и дори черни на цвят.

От първите ни играчки и книги, като малки деца до ежедневните новини, показващи пожарникарите в действие, пожарната апаратура остава един от най-познатите и впечатляващи примери за технология в нашия живот. Неконтролируемия огън беше един от най-големите страхове до съвсем скоро.

Най- ранните опити за потушаване на пожарите са били с човешки вериги, като са се предавали кофи с вода от човек на човек, достигайки мястото на пожара. Това е много опасно и много хора са загубили живота си, борейки се с огъня по този начин. След това са създадени ръчни помпи, които придвижват по –голямо количество вода от езеро или друг воден басейн в близост до пожара. Лека полека, се добавят колела към апаратурата, но все още се е разичало основно на човешката сила.

С появата на имуществената застраховка, застрахователните компании създават пожарни отделения и отделят значително време за подобряване на пожарната апаратура. През 1860 година парната машина се използва за работа с буталната помпа. Други опити са били правени с  химическите резервоари, които използваха киселина, комбинирана със сода, разтворена във вода, за да започне химична реакция, която би създала въглероден диоксид. В този процес въглеродният диоксид се разширява, натоварвайки резервоара и изтласквайки цялата смес върху огъня. Всички тези проекти бяха практически остарели след пускането в експлоатация на центробежната помпа в началото на 1900 г. След напредването на автомобила с  двигател с вътрешно горене се превърна в основен източник на енергия за пожарния двигател. Адаптирането на рамката на автомобила, за да поеме помпата и резервоара, завършиха прехода към съвременните пожарни автомобили.

Пожарната машина обикновено е първото превозно средство, което пристига на мястото на голям пожар. Помага на пожарникарите да се борят с пламъците с вода и химически забавители на пламъка. Пожарните двигатели обикновено имат помпа, резервоар за вода и стотици хиляди фута мощни маркучи. Резервоарът за вода съдържа стотици галони вода и служи като източник на H2O на пожарникарите, докато не могат да се свържат с пожарен хидрант (или друг външен източник на вода). Пожарните двигатели също носят дюзи и други инструменти, които са необходими за маркучите.

Основният дизайн на пожарогасителната апаратура започва с цялостен преглед на пожарния товар и географския терен на района, в който ще се използва. Лекотата на работа на автомобила, адекватната скорост на реагиране и съхранението и разполагането на оборудването са важни фактори, които трябва да се вземат под внимание. Националната асоциация за противопожарна защита  е съставила насоки за проектиране на апаратура въз основа на тези и други променливи. В допълнение, пожарникарите, отговорни за апаратурата, също допринасят за дизайна на превозното средство.

За съвременните пожарни апарати се прилагат много нови технологии. Новите материали на резервоарите се увеличават, като същевременно намаляват теглото си, което позволява повече воден капацитет. Някои големи отдели използват компютри и клетъчни комуникации, за да обработват информация за опасните материали, структурата и географията на района на пожара. най-вълнуващите от новите технологии в противопожарната апаратура е увеличеното използване на пяна от клас А за атака на структурни и растителни пожари. Това включва отделен бордов резервоар за концентрирана пяна и пропорционален смесител за комбиниране на пяната с концентрата и водата в подходящо количество. Пяната от клас А покрива горящите повърхности и абсорбира топлината значително по-добре от водата. Когато се използва със сгъстен въздух от отделен въздушен компресор на превозното средство, тази технология е известна като система за пяна със сгъстен въздух или CAFS. Сгъстеният въздух изтласква потока вода / пяна на много по-голямо разстояние, а получената пяна наподобява крем за бръснене. В допълнение към тези постижения, пожарникарите стават по-добре обучени и персонализират своето оборудване, за да се съобразят с видовете пожари, с които се сблъскват.