Всеки един пожарникар  е изправен пред значителни предизвикателства.  Размерът на разводите при пожарникарите е три пъти по-голям от размера на разводите при другото население. С най-високият процент в нацията е този на  военните. Функциониращият, дългосрочен брак в тази професия е необичаен,а  щастливия, процъфтяващ и интимен -рядък.  Някои аспекти на работата са трудни за разбиране, но по-долу е това, което е добре да знае всеки, който иска да избере тази професия:

ИЗЛАГАНЕ НА ОПАСНОСТ И ТРАВМА

Излагането на опасност и излагането на травма са два основни фактора, които правят тази работа различна от повечето други. Пожарникарите могат да бъдат изправени пред опасност при всяко повикване. Излагането на опасност (психосоциални стресови фактори) предизвиква стрес-реакцията на организма - тялото се подлага на физически промени, за да осигури оцеляване. Това е известно като реакция на "борба или полет", при която тялото се подхранва от секрецията на хормоните адреналин (наричан още епинефрин) и норадреналин (наречен също норепинефрин). Третият хормон, адренокортикотропният хормон (ACTH), се освобождава едновременно в мозъка. Адреналинът и норадреналинът захранват сърцето, белите дробове и мускулите за допълнителна здравина; ACTH захранва мозъка, което му позволява да следи освобождаването на хормоните за борба или полет. ACTH прави това, като премества мозъчната активност далеч от мозъчната кора (която обработва информация от петте сетива) в лимбичния регион на мозъка, където се случва аварийната реакция. Тази промяна кара мозъчната кора да загуби почти две-трети от своята работоспособност в лимбичния регион. Пожарникарите често описват този опит като тунелно зрение. Те описват чувство за бавно движение, заглушени звуци и пропуски в паметта и в детайлите. Поради трансфера на мозъчната функция, по-дълбоката когнитивна мисъл временно се разрушава, което кара пожарникаря да влезе в "автопилот" режим. Действията трябва да бъдат автоматични, да са творчески, оригинални, на място и  способностите за вземане на решения не функционират на пълен капацитет.  ACTH повишава кръвното налягане, за да увеличи притока на кръв към системите, необходими за действие. В същото време, тя потиска храносмилателната и имунната система. Изследванията показват, че пожарникарите предприемат поразително висок процент на антиацидни лекарства. Това се дължи на това, че ACTH забавя или подтиска храносмилателния процес, което води до киселини, които не са достатъчно отстранени от стомашно-чревната система, което може да доведе до зачервяване на стомаха, диария, спастично дебело черво и гастроезофагеален (или киселинен) рефлукс. Имуносупресията, ако е продължителна, може да доведе до повишена уязвимост към заболяване. Това е особено проблематично, тъй като повечето пожарникари отговарят на множество повиквания по ЕМС, където те са рутинно изложени на голямо разнообразие от заразни болести.

Пожарникарите могат също да изпитат костна и мускулна болка след пожар, въпреки че няма видимо нараняване. Това е друг страничен ефект на ACTH и освобождаването на адреналин и норадреналин. Те увеличават напрежението на скелетните мускули. В допълнение, повишената мускулна активност, упражнявана при пожарогасенето, произвежда отпадъчни продукти млечна киселина и амоняк, което увеличава чувството на болезненост и умора на следващия ден. Елиминирането на тези хормони възможно най-скоро може да избегне хронични заболявания.

Особено важно е съпругите да съзнават ефекта, който настъпва след изливането на адреналина. Това оставя пожарникарите напълно изтощени. На работното си място, те са живи, бдителни, енергични и ангажирани. Когато се приберат вкъщи, могат  се появяват последиците и те могат да бъдат уморени, отделени, изолирани и апатични,  правейки ги неприятни за участие в семейството. Въпреки, че със сигурност това не е така във всички случаи, съпругите трябва да са наясно с  факторите, които могат да причинят промени в поведението.

РАК

Уникалното  на пожарникарската професия е  работната среда. Очевидните опасности в огнената сцена са : огън, дим, строителни сривове, експлозии и т.н. Пожарникарите могат да видят и проучат тези опасности и по този начин да се подготвят за тях. Въпреки това, има голяма невидима опасност - рак.

Днешните пожари включват пластмаси, които са навсякъде- килими, мебели, телевизори, уреди, гребени, бутилки и дори тръби и други строителни материали. Когато пластмасите изгарят, те обикновено произвеждат много повече дим и топлина от сравнимите дървени продукти. Пластмасовият дим също е по-смъртоносен и може да включва въглероден окис, формалдехид, азотни оксиди, амоняк, фенол, бензен, хлороводород, хлороводородна киселина, метан и дори циановодород. Ако се вдишват в достатъчно големи дози, тези газове могат да доведат до незабавна смърт,а дори и най-малките дози можгат да доведат до рак.

Пожарникарят Марк Нобъл, който почина от рак на мозъка, състави статистическите данни по-долу. Те сравняват вероятността пожарникарите да развият следните видове ракови заболявания:

• Рак на мозъка: 3,5 пъти по-вероятно при пожарникари с 10 до 19 години опит.
• Левкемия / лимфом: три пъти по-вероятно.
• Неходжкинов лимфом: два пъти по-вероятно.
• Множествен миелом: 2,25 пъти по-вероятно; След 30 години, 10 пъти.
• Рак на пикочния мехур: три пъти по-вероятно.
• Рак на бъбреците: четири пъти по-вероятно.
• Рак на простатата: два пъти по-вероятно.
• Рак на тестисите: 2,5 пъти по-вероятно.
• Колоректален рак (дебело черво): два пъти по-вероятно.
• Рак на черния дроб: два пъти по-вероятно.
• Рак на кожата: два пъти по-вероятно.

Дишането на дим е основният виновник за тези ракови заболявания, но усвояването на кожата също може да играе роля.

Д-р Grace LeMasters et al съобщава за пряка корелация между изпитанията на химичните излагания на пожарникарите на работното място и повишения риск от рак. Проучването посочва още необходимостта от подобрено защитно оборудване, в допълнение към вече предоставената екипировка, което би спомогнало за предотвратяване на инхалацията и излагането на кожата на известни канцерогени. Това изследване е най-голямото всеобхватно усилие, свързано с рака на пожарникарите, извършен до този момент. С други думи, огнеборците, които вдишват увеличават шанса си да се разболеят от рак, в сравнение с други работни групи. Опасностите от токсичната среда, запълнена от дим, комбинирана с имуносупресивните ефекти на ACTH, правят пожарникарите изключително податливи за развитие на рак.

ЕМОЦИОНАЛНИ РЕАКЦИИ

Пожарникарите рутинно се излагат на травми и смърт. Едно проучване установи, че те като цяло съобщават медицински спешни случаи и произшествия с превозни средства като най-разстройващите се видове обаждания, на които отговарят. Когато те станат свидетели на травма, напълно нормално е да изпитват стрес или емоционална реакция.

Понякога тези симптоми могат да се спуснат в малко по-тежко състояние, наречено "остро стресово разстройство" (ОСР). В ОСР, може да изпитва дисоциация или възприятие за отделяне на ума от емоциите или дори от тялото. Страдащите от ОСР могат да възприемат света като сънлив или нереален и може също да имат слаб спомен за конкретните събития, които в тежка форма са известни като разединителна амнезия. ОСР симптомите включват генерализирана тревожности, збягване на ситуации и стимули, които напомнят за травмата, постоянни, натрапчиви спомени за случката чрез ретроспекции и сънища или визуални изображения.

Ако симптомите на ОСР продължават повече от месец и започват да нарушават основните функции на страдалеца, диагнозата може да бъде променена на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)- по-тежко, инвалидизиращо и хронично разстройство.

Една от причините, поради които повечето пожарникари никога не се влошават в ПТСР, е, че тяхното обучение помага да се предотвратят чувствата на безпомощност и опитът намалява суровия ужас . Пожарникарите са склонни да развиват близки взаимоотношения по време на работа. Обсъждането по време на работа им помага да се освободят от неприятните емоции и да споделят събитията с опитни членове. Потискането на травмата е лоша идея, тъй като тя може да изчезне и да избухне с течение на времето. 

НАРУШЕНИЕ НА СЪНЯ

Често пожарникарите прекарват на работа по 24 часа. Там те нямат възможност за пълноценен сън. Прекъсването на съня на работното място може да доведе до нарушения на съня и  у дома. Невъзможността за лесно и дълбоко заспиване може да доведе до лишаване от сън, което може физически да предразположи поява на  стрес. Един от най-изтощителните проблеми, пред които са изправени пожарникарите, е постоянната доза  на лишаване от сън, която засяга всички области от живота им.

КАК ДА СИ ПОМОГНЕМ?

Тренировки! Важно е огнеборците да се упражняват редовно. Упражняването на смяна просто не е достатъчно - купувайте фитнес уреди у дома или ходете редовно на тренировки. Тренироеките са единственият ефективен начин да  се помогне на тялото да премахне излишъка от адреналин, който почти винаги присъства при пожарникарите. Това буквално им помага да се успокоят. Доказано е, че е изключително полезно след травматични събития, ако се комбинира с достатъчно почивка. Ако адреналинът просто остане в системата, ще се получат всички негови отрицателни въздействия (напр. Имуносупресия, гастроинтестинално потискане, раздразнителност, болезненост и т.н.). Редовните тренировки също така помагат на пожарникарите да бъдат по-добре защитени от наранявания. Леката сърдечно-съдова тренировка и стречинг спомагат за изгарянето на млечна киселина и амоняк, които са натрупани, което може да помогне за предотвратяването на мускулната болезненост.

Вода. Водата е друг жизненоважен компонент в работата с висок стрес. Тя спомага за храносмилането, като помага да се предотвратят гастроинтестинални проблеми, които са толкова чести за пожарникарите. Дехидратацията е постоянна опасност при пожарната сцена, така че е от първостепенно значение е пожарникарите да са добре хидратирани по всяко време.

Масажи. Простият пет-минутен масаж на краката може да бъде от полза. Масажът на краката е научно доказан начин за значително намаляване на стреса и облекчаване на мускулното напрежение. Изследване пациенти  след  сърдечна операцията установява, че тези, които са получавали редовни масажи за краката, показват значително понижаване на кръвното налягане и по-високи скорости на лечение, отколкото тези, които не получавали  масажи. Те също спяли по-дълбоко. Подобно проучване на пациенти с критични грижи отбелязва значително понижение на сърдечната честота, кръвното налягане и скоростта на дишане. Експертите не са сигурни защо тези резултати са се появили, но се смята, че са свързани с броя на нервните окончания в краката, което е приблизително между 3000 и 7000. Разтриването им стимулира различни нерви и нервни зони, които се разпространяват в цялото тяло, включително и в мозъка. Масажите на краката дори са показали, че облекчават главоболието и насърчават съня. 

Повишаване на информираността за токсините. Ясно е доказано, че пожарникарите са изложени на токсини, причиняващи рак.Токсините убиват нормални, здрави клетки преди времето, което изисква тялото ви да замени тези клетки. Колкото повече токсини, толкова повече клетки са убити, толкова по-бързо тялото ви трябва да увеличи производството.  Тъй като най-добре е да не се вдишват токсините на първо място, пожарникарите трябва по-добре да управляват своите нива на консумация на въздуха при пожар. Използвайки техники за управление на въздуха, пожарникарите могат по-добре да наблюдават доставките си на въздух, за да избегнат дишането на смъртоносен дим. Темата вече получава сериозно внимание в цял свят.