Любопитни факти от историята на противопожарната помощ

Кога и къде е основан първият професионален департамент за противопожарна помощ?

      Отговорът на този въпрос в голяма степен зависи от това какво разбирате под понятието професионален департамент. Днес всички пожарникари се считат за "професионални". Те са разделени на "доброволци" или "служители", като и двете категории са обучени и имат еднакви отговорности и стандартно оборудване.

     Смята се, че първият завършен отдел време в западната култура е бил основан в Рим преди около 2000 години. Отделът е разполагал с хора, които буквално са скитали из града, за да контролират появата на пожари и да прилагат, така наречените, пожарни кодове. В рамките на отговорностите на същите служители е било физически да наказват отговорните за избухналия пожар лица. Наричани са "Корпуса на Вигилии" и не са били платени. Август Цезар формира този корпус от роби.

      По отношение на това кое било първото модерно пожарно ведомство във вида, в който го познаваме днес се спори доста.

      Кредит за първата "професионален пожарна" школа и служба често се дава на Наполеон Бонапарт. Френският император разпореждал по подразделение френската армия и използвал за защитата на Париж от пожари 30 ръчни противопожарни помпи около 1800 служители. Сред тях е имало хора, които са били платени под някаква форма, както и такива, които са бранели града от стихията, за да не влязат в затвора, като вид обществено полезен труд. През 1699 г. Франсоа дьо Моури проявява интерес към по-добра помпа, шланг и някои други подобрения в парижкия противопожарен департамент. Френската пожарната е била известна като "Compagnie des Gardes-pompes" . Френската дума за помпен машинист, "пожарникар" остава името на френските пожарникари и до днес. На 11 март 1733 г. френското правителство обявява, че службата на пожарните бригади ще бъде безплатна, като преди това е имало такса за гражданите.

      Единбург, Шотландия, претендира за основаването на първата организирана общинска пожарната в света, която се формира от Edinburgh Fire Engine, създадена на през 1824 г., начело с Джеймс Брайдоууд. Лондон следва примера на Единбург и през 1832 г. основава London Fire Engine. Макар че Джеймс Брайдууд се провъзгласява за родоначалник на този тип департаменти по това време в Бостън вече има подобен екипаж, на който се плаща, за да поддържа една помпа и да отговоря за пожарите в града. След Големия пожар в Лондон през 1666 г. е създадена първата официална пожарна служба в града. Все пак Джеймс Брайдууд вероятно е пионер при разработването на стратегия за навлизане на борба с пожарите в рамките на специализирана структура.

Какво представлява „огнената следа“?

     Преди повече от сто години „огнената следа“ е представлявала желязо с формата на кръг, емблема от мед или олово, която обикновено е била поставяна, на стената, близо до входната врата на структурата. Тя обозначавала името на застрахователната компания, която е оперирала със съответния имот. Обикновено е била изработена от метал, достатъчно здрав, за да може да издържа на огън. Най-ранните „огнени следи“ са били създадени скоро след Големия пожар в Лондон през 1666 г. След този пожар Лондон създава стриктна система за застраховане срещу пожари. След като платели своята застраховка и поставели металния знак върху постройката, собствениците си гарантирали, че градските дружества ще възстановят средствата им в случай на пожар. Подобна застрахователна система е използвана и в САЩ до началото на 19 век.

     В ранните десетилетия от историята на САЩ, не е имало общински служебни дружества за пожарна безопасност. Противопожарните отряди понякога са били платени наемници на застрахователните компании или на фирми за осигуряване и подкрепа от общността. Някои истории разказват, че в някои общности само пожарната е отговаряла за защитата на имуществото на тези, които са имали застраховка.

Какво представлява „алармената кутия“?

     Изразът се отнася до алармена система, която е била задействана при горящи автомобили или тревни площи, например. Този тип сигнали са били задействани от служителите, но са били наричани аларми и те са предшествениците на съвременните автоматизирани детектори. Съществувала е и така наречената „втора“ аларма. Това е била алармата, задействана от началника на пожарните служби в случаите, в които той се е опитвал да събере служителите си обратно в станцията. Този тип кутии са работели на базата на телеграфната инфраструктура и вече не се използват. Имало е и така наречените фантоми кутии, разпределени в различни точки на града. Фактически те са изпращали телеграфно съобщение до противопожарните служби, щом бъдат задействани.

      Това са само част от предшествениците на днес познатите ни ефективни пожарогасители, пожарни врати, сензорни системи и други. Макар че напредъкът на технологиите в тази сфера е впечатляващ, противопожарните служби все още се сблъскват ежедневно с трудно контролируеми огнени стихии.