Класификация на видовете пожарогасящи агенти /Част 1/

Вода

      Разбира се, водата е най-често използваното средство за потушаване на огън. Водните пожарогасители са тези от така наречения клас А и те, както и сами можете да си представите, имат свойството да потушават широк спектър от типове пожари. Водата има невероятното свойство да охлажда запалените повърхности , като намалява степента на пиролизата на това, което гори. Ефективността при газове на този вид пожарогасители е минимална, но противопожарните екипи често използват така наречените дюзи с водна мъгла, които представляват микроскопични водни капчици и имат изключително добър ефект върху възпламеними газове. Пожарогасителите, които работят с така наречената суха водна мъгла, са изобретени от Джоуел Сафир и се характеризират със специална дюза, която разбива водните частици на микроскопични единици, което пък прави този вид пожарогасители безопасни за използване дори и върху електрически уреди и контакти.

      В миналото пожарогасителите, които са използвали вода, са съдържали и химикали, които да предотвратят образуването на ръжда по вътрешността на пожарогасителя, докато в днешно време металът е облицован с пластмаса отвътре. Някои пожарогасители съдържат повърхностно активни вещества, които помагат на водата да проникне по-дълбоко в горящия материал, както и да се закрепи по-лесно в наклонени участъци. Този вид вещества са известни като водни добавки.

     Водата обаче не винаги помага при потушаването на на пожари от клас В. Това зависи от това дали молекулите на течността са полярни или не. Ако течността, която гори има полярни молекули, като алкохола, например, не би следвало да има проблем при потушаването на пожара с вода. Ако обаче молекулите на течността са неполярни, като въглеводороди или нефт, водата ще потъне измежду маслото, докато не достигне нагрятата повърхност и не се превърне в пара, което ще предизвика експлозии в горящото масло. Друг вариант е, тъй като водата е по-тежка от маслото е тя да потъне на дъното и да измести маслото, докато то не започне да се разпростира настрани, като реално така увеличава мащаба на самия пожар. По тази причина никога не бива да използвате вода за потушаването на пожари, причинени от мазнини или масла. Единственото изключение, което може да бъде направено е така наречената суха водна пара, тъй като тя образува тънък изолиращ слой около горящия материал, който не позволява на кислорода да премине, удължавайки горенето.

      Важно е да знаете също така, че употребата на обикновен воден пожарогасител върху електрически пожари би причинила електрически удар на човека, който държи пожарогасителя. Ако все пак можете да бъдете сигурни, че електричеството е било спряно, водата причинява по-незначителни щети върху техниката, отколкото много други агенти. За да бъдете напълни уверени, че водата няма да стане проводник на електричество, е добре да изчакате няколко минути, след като сте изключили централно енергоподаването.

Пяна

     Обикновено този тип пожарогасители са на основата на вода и съдържат пенлив агент. Пяната има свойството да остава на повърхността на горящите вещества, като прекратява взаимодействието им с пламъците и кислорода. Учрежденията, които използват големи количества запалими полярни вещества, използват специализирана, устойчива на алкохол пяна. Алкохолната пяна следва да бъде внимателно разпределена върху горящата течност. Ако няма възможност за пожарникарите да се приближат дотолкова до пламъците, напръскват се повърхностите наоколо, така че стихията да бъде задържана в една точка, докато запалените материали на изгорят.

      Така наречената протеинова пяна пък е използвана в авиацията и е позната още като „лека вода“. Въглеродният диоксид, по-късно заместен от сода бикарбонат, който тя съдържа е използван, за да потуши пламъците, но и за да предотврати повторно запалване от искра или тлеене наоколо.

     В наши дни пожарогасителите с пяна са използвани главно в офиси, тъй като пяната покрива повечето от възможните рискове. Тъй като често пожарите в работни пространства са пряко свързани с електрическата мрежа, водата не е предпочитан потушаващ агент. Желателно е, когато потушавате огън с такъв тип пожарогасител да спазвате дистанция от около метър.

Сух прах

     Има два вида пожарогасители, които работят със сух прах – ВС и АВС.

     Клас ВС съдържа или сода бикарбонат, или калиев карбонат, който е направен на фина пудра задвижван от въглероден диоксид или нитроген. Сухият прах, подобно на пудрата, охлажда пламъците, като прави невъзможна реакцията с кислорода. Някои от тези пожарогасители обаче съдържат химикали, които могат да бъдат опасни при поглъщане от околните. Те предоставят бързо потушаване на пламъците, но не винаги ги задушават окончателно. Често биват използвани в комбинация с пудра, която да бъде нанесена след тях.

     Клас АВС са пожарогасители, които представляват смес от амониев фосфат и амониев сулфат, надребнени на определен размер, често са използвани за кухни, особено преди да се появят пожарогасителите на мокрите химикали.